Между Буда и Пеща

Знаете ли унгарски? Едва ли. Но ще ви се прииска да го знаете, ако се потопите в приказната атмосфера на тази Дунавска столица. Тук почти всички надписи по сградите са на унгарски, а езикът е толкова мелодичен и странен, че наистина всичко звучи като в приказка.

Бързо се навих за този непланиран уикенд. Изгодни самолетни билети, резервация за приличен хотел в центъра на града и какво друго?

А, разбира се, удобни обувки.

Тук има страшно много за гледане.

Няма значение с кои авиолинии ще предприемете този воаяж. Летището е приветливо и като че ли постоянно пълно. Има доста руснаци, но и германците не са по-малко.

До центъра се стига по-трудно, ако не сте си организирали транспорта предварително. Ако сте предвидливи като мен, плащате предварително при туроператора малка сума за маршрутка, тя ви взема от аеропорта и ви стоварва точно пред хотела.

Хвърляме си багажите вътре и бегом към метрото. Купили сме си карта на града. Внимание: гледайте картата да не е на унгарски. Нашата е точно такава.

Но все пак разчитаме нещата на латиница и щастливо установяваме, че на метростанцията надписът е същият като този в картата. Ура!

С метрото се пътешества доста лесно. Има различни метролинии, общо три на брой. Те са обозначени с различни цветове на картата и имат всеобхватен маршрут с доста практични разклонения. Има спирки до каквото си поискате. Трябва само да установите къде се намира то на картата и коя метролиния минава оттам.

Цялата Будапеща е достъпна с метро. Има и всякакъв друг транспорт. Трамваите са доста тихи в сравнение със софийските. Автобусите пък са почти луксозни. Карта за целия градски транспорт струва 8300 форинта за 72 часа.

От двете страни на Дунава са се подредили достолепни сгради, коя от коя по-красиви. Първенец, разбира се, е парламентът.

Той е забележителен не само с големината си /268х123 метра/, но и с уникалната си архитектура. Строен е от 1885 до 1904 г. Наред с 40 милиона тухли в градежа са използвани 40 кг злато. Има 13 асансьора, 29 стълбища и 691 стаи. Величествените 365 кули съответстват на дните в една година.

Следващата забележителност е Операта. Тук за туристите-меломани има специални предложения.

Рибарските кули се намират на едно възвишение и ако ви мързи да вървите пеша, можете да се придвижите с личен или градски транспорт. Ние сме пеша. Катеренето наподобява това из старата част на Велико Търново. Архитектурата на къщите обаче е доста по-различна.
Бяхме силно впечатлени от статуите, с които са украсени почти всички сгради – дори най-обикновените, в които си живеят най-обикновени хора.

През 200 метра има градинки – коя с фонтанче, коя с паметник, коя просто със скулптурна композиция.
Унгарците са доста фини хора. Усетът им към изящното действа доста облагородяващо на балканския нрав. Усеща се, че Виена не е много далеч.
От Рибарските кули се открива отлична панорама към града. А насред комплекса се носи лека музика. Малък оркестър озвучава с Вивалди тази архитектурна забележителност.

Мостовете са нещото, което си струва да преминете пеша. Всеки от мостовете има своя история и е сам по себе си забележителност. Най-добре се вижда всичко, ако вземете корабче. Тогава сте между Буда и Пеща. Оставате без дъх, защото искате всичко да видите, за заснемете и да запомните.

Гарата също е забележителност. Около нея има зелени площи и фонтани. Хората се изтягат направо на тревата. Завидяхме им. В София е доста рисковано да се постъпи така.

Разходката може да продължава, докато ви държат краката. Когато нямате повече сили, има къде да отдъхнете. Заведенията са много и има всичко за всеки.

Внимавайте само да не си поръчате лютива пица, както направих аз. Ето как научих, че символът на Будапеща е малка, крива и червена чушчица.

Унгарците много почитат паприката и са производители на най-добрия червен пипер в света. Аз също съм негов почитател и ценител, но друго си е да го видиш и вкусиш на място. Бирата също е отлична. Не си тръгвайте, без да опитате и някакво местно вино.

В Будапеща не можеш да се загубиш. Реката те ориентира доста добре, а сградите са достатъчно отличителни. Катедралата „Св. Стефан“ е потресаващо сериозна. Направена е така, че наистина респектира.
Музеят на изкуствата се намира до Площада на героите, а в съседство е един уникален парк със замък в него – Музеят на земеделието.

Този архитектурен ансамбъл може да се ползва за онагледяване на различните стилове пред студенти – няма нещо, което да липсва.

Поразена съм от десетките статуи и снимам ли, снимам.

В парка мирише невероятно свежо – все едно не сме насред столица, а някъде в полето.

На здрачаване картината е по-различна. Мостовете са осветени, сградите също.
Задължително трябва да се видят Рибарският бастион, Цитаделата, Кралският дворец и…абе всичко си струва. Не се залъгвайте, че един уикенд е достатъчен. Достатъчен е само дотолкова, доколкото сте зарибени с атмосферата на Будапеща.

Има едни симпатяги, въртящи педалите на Бира Байк. Разхождат се с него из центъра и си поркат бира, докато се возят. Всеки може да се качи при тях и да сподели настроението им срещу цената на една бира.
Има и панорамни автобуси, но ние дори не ги пробвахме. Видя ни се по-интересно да обиколим града пеша. И успяхме. Дори искахме да повторим, но времето изтече.