На 20 август 2011г. се навършват 1094г. от една от най-големите и паметни победи в българската история. На същата дата през далечната 917г., близо до река Ахелой, българските войски на цар Симеон I постигат велика победа над византийската армия. Погромът бил пълен, дори и според византийските хронисти (Йоан Скилица, Лъв Дякон). Тази битка оставя траен спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, „ и сега още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно бе посечена ромейската войска“). Тази победа оказва и важен психологически ефект върху византийската армия, която като вижда, че губи сражението, се разбягва. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол, византийците събират каквото е останало от войската им край село Катасирти. Там обаче отново са разбити в едно нощно сражение. След това пътят към столицата бил открит, но Симеон се насочва на запад, за да отстрани княза на сърбите Петър Гойникович, който водел анти-българска политика в съюз с Византия и на негово място поставя протежето си Павел Бранович.
Цар Симеон I е един от най-успешните български владетели, единственият получил прозвището „Велики”. Той управлява в от 893 до 927 г., по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до разпростирането на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Велики Преслав с Константинопол.
Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен „Златен век на българската просвета и култура”. Създадената през 870 г. Българска православна църква пък става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

20 август, 2011 08:00 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+