Игнатов: Усъвършенстването не става с крачка напред и отново да „заспим”

Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката

– В навечерието сме на новата учебна година, а в системата на българското образование всичко е спокойно.

– А напрежение ли трябва да има? Първият учебен ден е бил винаги повод за радост – от срещата със стари приятели, любими преподаватели. Системата разполага с добри учители, с които сме в непрекъснат и откровен диалог. В партньорство сме със синдикатите.

Преодоляхме две тежки години на криза – 2009 и 2010. Постепенно държавата излиза от нея. България е остров на финансова стабилност. Стабилна е и системата на образование. Всички мечтаем да е по-модерна и реформирана. Но за това ни е необходимо време. Германия започна реформите в образованието през 70-те години на миналия век и сега бере плодовете. Според някои, се бавим със закона за училищното и предучилищното образование. Нашият екип изучи направеното и постигнатото от предшествениците ни. Но образователната среда е динамично променяща се система. Новостите в света следват една след друга. Всичко това трябва да се обработи, анализира и най-ценното да се подаде към системата, съответно в най-подходящия вид.

– Интересна есен ли ни очаква?

– В графика на парламента е включен проектът на новия закон за училищното и предучилищно образование. Той съдържа не само структурни, а и философски по своя смисъл промени. В центъра на училищния живот и въобще на образованието е поставен ученикът.

За първи път е направен анализ на държавните образователни изисквания. Те ще бъдат променени, за да насочат образованието към овладяване на повече компетенции и умения за практически приложения на знанията. Ще има нови учебни програми, нови учебници.

Всичко това обаче трябва да е постоянен процес. Не е решение да се направи на момента една реформа, след което отново да „заспим”. И чак след десетилетия някой да се сети, че системата отдавна се нуждае от промени. Животът е река. И тя тече. Там, където не тече става блато.

– На какъв етап е включването и на петгодишните в образователната система?

– Предучилищни групи с петгодишни деца има вече в над 150 общини. През 2012 г. това трябва да се случи в цялата страна. И законът, и обществото трябва да са безкомпромисни към случаите на деца в училищна възраст, които се шляят по улиците. Деца, лишени от нормално детство при положение, че държавата е създала условия да бъдат в привлекателна и подходяща за възрастта си среда. От това, че не забелязваме и не реагираме на подобни случаи, лишаваме от бъдеще децата си.

Мисля, че дискусията по този въпрос трябва да бъде възобновена. Да й се даде широка гласност и възможност всички да се включим с предложения – как с инструментариума на държавата да бъдат принудени родителите да не лишават децата от възможността да се образоват. Включването на тези деца в образователната система не е насилие. Това се прави в името на тяхното добро. Насилие е да бъдат лишавани от грижи и от образование.

Ще припомня, че лидерът на консерваторите и британски премиер Дейвид Камерън обвини за безпрецедентните размирици във Великобритания безотговорността на обществото и семейството, училищата без дисциплина, наградата без усилия и правата без отговорности. Разтърсващите събития на Острова ни напомнят, че не бива да отминаваме с безразличие всяка детска съдба.

– Какви нови стъпки ще се предприемат по отношение на организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити?

– От учебната 2011/2012 г. въвеждаме оптимизиран вариант на провеждане на държавните зрелостни изпити и външното оценяване след VІІ клас. Усъвършенстването на организацията на изпитите е в посока на широко използване на високите технологии.

Искаме да децентрализираме системата за провеждане на изпитите, за да не се налага струпване на стотици учители в София, които в „лагерни условия” подготвят изпитите и оценяват работите.
Най-важните промени засягат модела, по който изпитваме децата. Това безспорно ще се отрази и на резултатите от международни проучвания на нивото на знания, като PISA например. Не мисля, че българчетата нямат знания. Проблемът е, че техните знания се проверяват в нашите училища по съвършено различен начин от този на PISA. Впрочем, дори учители имаха проблеми с изпита PISA, защото не са свикнали с този начин на задаване на въпроси. Не казвам, че нашият модел на изпитване е лош. Но трябва да се смени, след като световната практика вече се е променила.

– Ще имаме ли нов закон за висше образование и наука?

– Необходим е именно такъв закон. Академичната и университетската среда трябва да свикне с реалности, които все още отрича. България не може да бъде „остров”, запазил друг модел на висше образование, и в същото това време да твърдим, че подготвяме специалисти на нивото на останалите държави.

Хубавото е, че образованието у нас, въпреки системата, винаги се е развивало. Има и проблеми,по които трябва да се говори. Да се преодолее консерватизмът, за да направим крачка напред. Моделът на управление се нуждае от усъвършенстване. Едни приоритети ще трябва да сменят други. Ще кажем сбогом и на представите, че висшето училище е социална институция, че всеки с нагласата, че е учен, трябва да бъде на постоянен трудов договор. Учебните планове и програми ще придобият нов вид. Имаме кредитна система, логично е студентите да могат да избират преподавателите и дисциплините, които те четат.

След като по-активните млади хора се насочват към чуждите университети, това е сигнал за нерешен проблем – с качеството на обучение, с осъвременяването на преподаваната материя.

– Немалко наши студенти посочват, че са избрали да учат в чужбина заради практическата насоченост на образованието там.

– Практиката и стажовете трябва да станат реалност. Образованието – гимназиалното и в бакалавърската степен – да е най-вече с практическа насоченост. Нашият модел все още е повече теория и по-малко реални умения, но ние се стремим да постигнем осъвременяване.

Съвременният модел на бакалавърската степен също така следва определена логика – от общото към по-тясната специализация. В І курс студентите се запознават с общи понятия, които с годините се задълбочават. Едва в края на бакалавърската програма се предлага по-задълбочена теория. При нас пирамидата е обърната. В началото се преподават най-сложните предмети. Който „оцелее”, може да се смята за завършил. Но практиката в света показва, че успяват хора, които са тръгнали от една по-обща базисна подготовка и са надграждали с по-тясна специализация.

– От парите или от още нещо зависи успеваемостта на един национален фонд за наука?

– Парите са важни. Но по-важен е начинът на управление. И много пари да се налеят, при едно нерегламентирано управление на средствата няма да има развитие на науката.

Добрата новина е, че с вицепремиера Симеон Дянков се договорихме увеличените средства за образование и наука в бюджет 2012 да бъдат насочени към фонд „Научни изследвания”. Ще има повече пари за наука и научни изследвания. Само че диалогът между самите изследователи от различните научни направления трябва да се подобри. Не е нормално да нямаш представа е знаеш с какво се занимава колегата в съседния кабинет.

Впрочем в ЦЕРН учените търсят отговори на същите тези въпроси, които си задават и хуманитаристите – коя е силата, създала света. В този смисъл – пПървите лингвистични съчинения са създадени не заради самата лингвистика. Те са изследвания не за нещо друго, а за съзидателната сила на словото. От древността знаем, че има огромен потенциал в словото, в изписването на мислите.

Предшествениците ни от първо хилядолетие преди Христа правят лингвистични изследвания, за да придобият инструмента, с който да усилят своята власт чрез силата на словото. Едва на по-късен етап те се занимават с лингвистика заради самата лингвистика.

– И в заключение – какво предстои?

– Много важно е да се приеме Законът за училищното и предучилищното образование. Той ще даде отговори на въпросите, които вълнуват родителите на бъдещите ученици. Законът дава повече възможности на учителското съсловие с предвидената система за квалификация и „бърза писта” на професионално израстване. Чрез автономията на училището ще се подобрява и материалното им състояние. Колкото е по-децентрализирана една система, ефектът е по-добър. Ще се даде възможност на училищата в малки населени места да предлагат образование до Х клас. А това означава, че децата, респективно семействата им, ще се задържат в тези населени места. Ще бъдат привлечени нови учители, което ще повиши интелектуалната среда. Законът е насочен към развитие на индивида. Децата от малки ще се учат да взимат решения за собственото си бъдеще. Това ще се отрази на състоянието на държавата ни и, то само след петнайсетина години.

С промените във висшето образование целим науката да заеме подобаващото й се място в университетите. Тя винаги е присъствала там, макар и изкуствено отделяна. Когато върнем науката в университетите и интересът на младите хора към познанието ще се увеличи.

Имаме амбицията да изнасяме интелектуален образователен продукт, увеличавайки броя на чуждестранните граждани, които следват в България. Където е възможно, ще създаваме структури на нашите университети зад граница.

Искаме високите технологии, които са част от ежедневието ни, да бъдат неделима част от живота на средното училище и на университетите. За това са осигурени европейски средства. И в контекста на това – още една добра новина. През последните месеци всяка седмица изплащаме на бенифициенти по проекти по 400 000 лв. Това е изключително висок темп на усвояване на европейски средства.

Интервюто взе Татяна Дикова,
в. „АзБуки“