Какво знаеше Мейзи

14 септември, 2011 15:18 | Книги, Свободно време | Няма коментари

Очаквайте завладяващата история на Хенри Джеймс „Какво знаеше Мейзи”, която предстои да излезе на 19-ти септември от издателство „Колибри“, в превод на Иглика Василева.

„Какво знаеше Мейзи” (цена: 15 лв. 226 стр.) е проникновен разказ за малко момиченце, чиято душа се превръща във „вместилище на огорчението”, в резултат на един некрасив развод. Книгата, публикувана за първи път през 1897, се смята за най-психологическия роман на Джеймс и се вписва във втората фаза от развитието на маниера му на писане, когато простотата на изказа постепенно се заменя с усложнени и образни фрази, за да достигне през третата фаза до още по-голямо стилистично богатство.

Хенри Джеймс е бележит есеист, критик и автор на 20 романа, 112 разказа и 12 пиеси, смятан е за ключова фигура сред реалистите на XIX век. Сред шедьоврите му са произведения като „Портрет на една дама”, „Дейзи Милър”, „Посланиците”, „Крилата на гълъбицата” и „Примката на призрака”. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. Хенри Джеймс е всепризнат талант заради бляскавите си социални и политически коментари и умелото разгръщане на теми като лична свобода, феминизъм, морал.

„Обжалването се бе проточило безкрайно и на практика се оказа допълнително усложнено; но апелативният съд по разводите окончателно реши въпроса за присъждането на детето. Бащата, макар и опръскан с кал от глава до пети, беше успял да изложи доводите си по-убедително и очевидно тържествуваше, тъй като бе определен да поеме грижите за детето, при това не толкова защото характерът на майката беше докрай дискредитиран, колкото поради факта, че върху сияйната кожа на дамата (а присъствието на тази дама в съда беше широко отразено) пръските като че ли личаха повече. Към втората присъда обаче бе добавено условие, което вгорчаваше сладостта на Бийл Фарандж от триумфа му – нареждане да възстанови на бившата си съпруга сумата от две хиляди и шестстотин лири, които, както беше припомнено, тя е предоставила преди около три години за издръжката на детето при ясната договорка, че той няма да предприема никакви съдебни процедури – сума, с която е имал правото да се разпорежда както намери за уместно и за която не беше в състояние да предостави какъвто и да било отчет…“ („Какво знаеше Мейзи“, Хенри Джеймс)