Модернизирането на висшето образование в Европа е от ключово значение – казва Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.
През юни миналата година европейските държавни и правителствени ръководители одобриха стратегията на Европейския съюз „Европа 2020“ като пътна карта за възстановяване на растежа и създаване на работни места през следващото десетилетие. В съвременната взаимозависима и силно конкурентна световна икономика способността на Европа да постигне устойчиво икономическо развитие, което да е от полза за всички, както и да намери отговор на социалните и екологичните предизвикателства на бъдещето, зависи повече от всякога от уменията, познанията и капацитета за иновации на нейните граждани. Това на свой ред предполага наличието на системи на образование и обучение на световно равнище, които да позволяват на всеки да развие пълния си потенциал и да придобие подходящите умения за професионално израстване и постигане на личен успех.
Нараства търсенето на умения, свързани с висока квалификация. Възможностите за работа на хората без квалификация продължават да намаляват, докато делът на работните места, за които се изисква квалификация на университетско равнище, се очаква да се увеличи от под 30% днес на 35% до 2020 г. Понастоящем само 26% от работната сила в ЕС е с висше образование. Тази стойност е доста под равнището на основните конкуренти като САЩ, Канада, Япония и Австралия. Положението е дори още по-обезпокоително предвид скоростното увеличение на образователното равнище в страните с бързо развиващи се икономики, включително в Китай и Бразилия. Именно в този контекст, като част от стратегията „Европа 2020“, държавите-членки на Европейския съюз се договориха до края на десетилетието най-малко 40% от младите хора (по-специално тези на възраст 30-34 години) да притежават диплома за висше образование или равностойна на нея.
Увеличаването на броя на студентите, обаче, само по себе си не е достатъчно. От основно значение е програмите, по които се преподава в нашите университети и колежи, да предоставят на студентите знанията и уменията, които са им нужни, за да успеят в съвременното общество, основано на знанието. Макар и по принцип хората с по-високо образование да имат по-добри перспективи за заетост, по-високи доходи и рискът от безработица при тях да е по-малък, едно съществено малцинство от завършилите висше образование се сблъскват с големи трудности при намиране на добра работа. Това положение се влоши допълнително от икономическата криза. Наред с по-мащабните усилия за възстановяване на икономическия растеж реформата на висшето образование трябва да изпълни своята роля.
Това налага курсовете да бъдат приспособени в по-голяма степен към потребностите на отделната личност и към нуждите на пазара на труда. Целта е по-добро ориентиране при избора на възможности за учене и за предоставяне на повече възможности на студентите за придобиване на умения, които са от значение за професионалната дейност като част от тяхното следване. Висшите учебни заведения се нуждаят от по-добра връзка със света, който ги заобикаля, от повече партньорства с промишлеността, иновативните предприятия и външните изследователски организации. Те имат нужда и от добре проектирани системи за управление и от подходящи и трайни инвестиции с оглед постигането на тези цели.
Точно това са ключовите предизвикателства, които разглеждам в новата Европейска програма за модернизиране на системите за висше образование. Тази стратегия посочва точно най-важните въпроси, пред които са изправени правителствата и висшите учебни заведения в Европейския съюз, и представлява ясна концепция за бъдещото развитие. Макар и отговорността за образованието в крайна сметка да се носи от националните органи и отделните институции, Европейският съюз може и трябва да играе важна роля при подкрепата на реформата и да работи за постигане на общите цели в областта на висшето образование.
За периода 2014-2020 г. Европейската комисия предлага значително увеличение на европейските фондове, предназначени за програмите за образование и обучение, и на европейските инвестиции в научни изследвания, като по този начин признава тяхното основно значение за постигане на нашето бъдещо благоденствие. Това ще ни позволи да използваме като основа успеха на програми като „Еразъм” и дейностите по инициативата „Мария Кюри“ и да допринесем за модернизиране на висшето образование в областите, в които способността на ЕС да работи отвъд границите може да позволи постигане на най-голяма полза. По-специално ще засилим сътрудничеството и обмена между висшите учебни заведения с цел разработване на съвместни проекти и насърчаване на върховите постижения, ще осигурим средства, с които да предоставим на още повече хора възможността да развият своите умения и да натрупат ценен опит, като прекарат период на следване, обучение, преподаване или научноизследователска работа в чужбина.
В допълнение към разширяването на програмите на ЕС за образование, научни изследвания и иновации и повишаването на ролята на структурните фондове в осигуряване на подкрепа на висшето образование Европейската комисия ще започне редица нови инициативи на европейско равнище. Те включват мерки за по-добро признаване на придобити в чужбина квалификации и образователни кредити, рамка за качество на стажовете, както и нова европейска схема за предоставяне на гаранции по заеми, за да се даде възможност на повече студенти да се възползват от достъпно финансиране за придобиване на магистърска степен в друга държава от ЕС. Ще бъде разработено и ново средство за предоставяне на информация и класиране по няколко различни показатели на висшите учебни заведения, за да се повиши прозрачността на сектора на висшето образование, така че студентите, персоналът и други лица да си изградят по-ясна идея за профила и постиженията на отделните заведения, като първите резултати ще бъдат налице през 2013 г. Тази прозрачност представлява важна основа за използване на преимуществата на нашите университети и колежи с цел разработване на системи за висше образование, които да отговарят на действителността на ХХI век.
Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта
Източник: Аз Буки

7 октомври, 2011 07:08 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Учаща в Дания коментира на 1 ноември, 2011 г., 23:54 ч.
Ето така е в цивилизования сват – хората мислят за образованието като приоритет. А като гледам какво става в България ми се плаче