Покорителят на невъзможното

26 октомври, 2011 11:16 | Книги, Свободно време | Няма коментари

От 16-и октомври на книжния пазар вече е и новото заглавие на издателство „ВАКОН“-„Покорителят на невъзможото“(352стр., 16лв)

„Едва не умрях в ледената вода. Усетих зъбите на полярна мечка до лицето си. Преживях температури от -60 °С. Направих отклонение от хиляда и двеста километра, движейки се в пълната тъмнина на арктическата зима. Пръстите, лицето и дробовете ми измръзнаха. Борих се в продължение на пет дни и нощи със спуканата си в някакъв дънер лодка. Загубих цялата си екипировка и се изпържих жив… Арктика е безмилостна. Всичко, с което се сблъсках, беше ново за мен. Намерих смелостта да преодолея някои от препятствията, през които преминах, само защото не подозирах страданията, които причиняват.“
Майк Хорн е екстремен авантюрист. Живее, за да преодолява нови предизвикателства и да тласка все по-далече пределите на собствената си устойчивост. За да накара тялото си да покаже най-доброто, на което е способно. За да принуди съзнанието си да му се подчинява. Авантюрата, която е преживял, е същинско пътешествие в търсене на човека. Защото в земята, в която животът се крепи на косъм и където и най-малката грешка може да бъде фатална, солидарността е образцова. И както самият той казва: „Вярвам, че човекът е благороден по природа. Социалният живот потиска благородството му. Там, където отивам, маскарадът свършва и изплува най-хубавото.”

За автора:
Роден през 1966 г. в Йоханесбург, Южна Африка, Майк Хорн е заразен с вируса на приключението. Живее във ферма в Швейцария с жена си Кати и двете им дъщери Джесика и Аника. На българския книжен пазар е издадена и книгата му „Пътешествие по Екватора”, изд. „Вакон“, която се радва на голям интерес сред читателите, жадни за приключения и пътешествия.

„Тук беше краят на Земята – най-западната точка на Северноамериканския континент. Преди век сред тази пустош е изникнал град с четиридесет хиляди жители, с барове, танцьорки на кан-кан и дуели с пистолети като цвете, избуяло направо от треската за злато. Някои успели да направят състояние. Други се върнали обратно на юг или поели на изток, отнесени като праха на собствените си мечти. Трети пък са останали и до днес, горе, на голия хълм, над който се извисява бял дървен кръст…“ („Покорителят на невъзможното“, Майк Хорн)