Тези приказки са истинска метафора на любовта към ближния, за любопитството като извор на познание и на щастие.
Учителят видял четирима монаси, които водели упорит спор пред развяващо се знаме. Всеки се обосновавал според собственото си виждане:
– Това парче плат е неодушевено, и просто вятърът го кара да се вее.
– Бризът не притежава собствено движение и затова му е невъзможно да развее каквото и да е.
– Веенето на знамето, без съмнение, е резултат от причинно-следствена връзка.
– Същественото е, че няма развяващо се от само себе си знаме. Само вятърът го движи…
Именно тогава Хуей-нън, патриархът основател на дзенбудизма, неграмотен човек, отишъл при тях и ги успокоил:
– Приятели, нито вятъра, ни знамето, ами само вашите веещи се умове виждам.
Когато великите учители не намирали думи, нито точни дефиниции, за да обяснят най-важните житейски поучения, прибягвали до притчата, баснята, до мита или до мечтата. Очаквайте „Приказки за подарък на мечтатели“ на 24-и октомври, издателство „БАРД“.

7 октомври, 2011 12:30 | 


Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+