14 октомври, 2011 21:52 | 
От началото на тази учебна година се заговори за електронизация на учебния процес в България. „Правителството има ангажимент до края на своя мандат България да има електронно правителство, а част от него ще е и електронизацията на целия учебен процес в училище“. Това заяви пред журналисти министърът на образованието Сергей Игнатов на откриването на новата учебна година в 134 СОУ „Димчо Дебелянов“. По думите на министър Игнатов трябва да се създадат условия, за да може след 5-6 години да има добра електронна среда за обучение в училище. А проучване, реализирано в началото на годината от Академика БГ по поръчка на Intel, показа достойни за дебат резултати. Родители от София, Пловдив и Варна посочиха, че напълно одобряват ползването на компютри в учебния процес и че по домовете си децата ползват компютър от малки. Но в училище просто няма компютри. Или има на съвсем малко места.
Академика БГ/akademika.bg се свърза с Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), за да получи повече яснота относно това намерение на правителството. Ето въпросите, които зададохме към образователното министерство:
1. Какво точно ще представлява електронно базираното обучение? Как ще се реализира?
2. Кой ще осъществи тази електронизация?
3. Откъде ще дойдат средствата?
4. Колко пари ще са необходими за реализиране на проекта?
5. Официален ли е обявеният срок от 5-6 години?
6. Всички училища ли ще бъдат включени в процеса?
За читателите на Академика БГ предоставяме и официалния отговор на МОМН в оригиналния му вид:
„Във връзка с въпроси на Академика БГ, Ви предоставяме следната информация:
Световните и европейските тенденции ни тласкат да търсим все по-ефективни и интерактивни начини на представяне на учебното съдържание. И логично, електронното обучение по естествени технологични причини е най-краткият път към модернизацията на образованието. Това обаче не е свързано само с превръщане на хартиените учебници в мултимедийни, а с цялостна пренастройка на начина на преподаване и осмисляне на съдържанието. Едно от основните предизвикателства е да накараме учениците да отделят повече време за самоподготовка. Естествено е едно по-атрактивно и интерактивно представено съдържание по-лесно да грабне и задържи тяхното внимание. Друго сериозно предизвикателство към новия начин на обучение е създаване на сериозна база с интерактивни и свързани с живота задачи, които по-лесно да помогнат на ученика да овладее сухата теория.
Процесът на електронизация ще се води от Министерството на образованието, младежта и науката. Ще ползваме нашироко и международен опит. Където е възможно, ще адаптираме готови решения, но в крайна сметка всичко опира до ефективност на вложенията. В работата си ще се водим от принципите на откритост и прозрачност, с даване на възможност на колкото може повече участници от бизнеса и академичните среди да се включат в инициативата.
Едно модерно електронно обучение не може да почива върху гола поляна. Освен електронни помагала (които постоянно следва да се обновяват) и обучени учители (които също постоянно трябва да повишават квалификацията си) ще са нужни инвестиции за софтуер, платформи за комуникация, интернет свързаност, създаване на специализирани сървърни ферми, безжична инфраструктура в училищата, хардуер, различни периферни устройства, разнообразен софтуер… На практика всички тези нужди са взаимосвързани, тъй като когато един от ключовите компоненти липсва, системата не може да работи. Известно е, че не можем да се мерим с Корея, която в близките 3 години ще хвърли около 2,5 милиарда долара за същото или дори със съседна Турция, която в близко бъдеще се очаква да закупи 15 милиона таблета за учениците си. Но все пак в една средносрочна перспектива от десетина години държавата ни следва да предвиди между 100 и 300 милиона лева, за да може образованието в нашите училища технологично да не изостава от останалия свят. Средствата за това ще дойдат от различни източници, като основните ще са държавният бюджет и структурните фондове на ЕС.”
Да, с Корея не си и помисляме да се мерим. Но можем да се огледаме по-наблизо. Македония, например, е на едно от първите места по употреба на лаптопи в училище – още от най-ранна възраст. В Румъния също отдавна уроците включват компютър. У нас учителите, поне повечето от тях, тепърва усвояват начални компютърни умения. Това обяснява и забавянето на процеса. Няма как неук учител да учи децата, закърмени с интернет и израснали върху клавиатурата.
От отговора на МОМН човек не може да добие реална представа какво точно ще представлява електронно базираното обучение и как то ще се провежда. Кой точно и по какъв начин ще осъществи тази електронизация? От ведомството обещават, че процесът ще се ръководи от тях, но кой и как ще реализира проекта остава неясно. Не се разбира има ли вече наети фирми или партньорства с организации, какво точно трябва да разработят те, ще се провеждат ли конкурси, ще се обявяват ли обществени поръчки и прочие.
Но пък става ясно, че обявеният от Сергей Игнатов срок от 5-6 години може и да се удължи до десетилетие. Очевидно МОМН няма яснота кога ще започне и кога ще приключи преминаването към електронно базирано обучение. Съществува ли някаква базова готовност, има ли някакъв срок за началото и края, колко ще струва реализацията? Едва ли обществото ще е удовлетворено от отговора, че „в една средносрочна перспектива от десетина години държавата ни следва да предвиди между 100 и 300 милиона лева, за да може образованието в нашите училища технологично да не изостава от останалия свят. Средствата за това ще дойдат от различни източници, като основните ще са държавният бюджет и структурните фондове на ЕС.”
Впрочем, не става ясно дали изобщо има някакъв строен проект или всичко си остава в сферата на мъглявите намерения. За „бюджета“ да не говорим – от 100 до 300 милиона лева си има една доста сериозна разлика, с която ведомството обаче твърде леко оперира.
А въпросът ни дали процесът на електронизация ще включва всички български училища остана съвсем без отговор.
Тези неясноти създават впечатлението, че електронизацията на учебния процес е трудно уравнение с доста неизвестни. Отлагането на неговото решаване обаче е резултат с отрицателен знак за българското образование.
Христо Лазаров
Евелина Гечева
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
Хм... коментира на 15 октомври, 2011 г., 12:48 ч.
Ми естествено, че няма да знаят. То сигурно и проект няма. Кой ще тръгне да прави проекти, да наема експерти и т.н., като след 2 години може и да се смени властта. Само прах в очите.
izvan balgaria коментира на 1 ноември, 2011 г., 08:59 ч.
TENDENCIOZEN TEKST, v koito nikade ne vidiah VAPROSA I TO S NAJ-GOLAIMA VAJNOST, poveche otkolkoto „otkade shte se nameirat niakolko stotici milioni leva“. Niakoi zadava lisi vaprosa za zdraveto na tia deca i za tiahnata psihika, zadaljeni da prekarvat po-goliamata si chast ot denia v uchilishte i , ne daj si Boje , pred kompiutarnia ekran. S veche dostatachno medicinski primeri za otrajeniata varhu psihika, ochi, misloven proces i tn. No poneje v Balgaria, vkliuchitelno i jurnalistite, sa zahlasnati po TOIA ZAPAD I AMERIKA, che edinstvenoto koeto vijdat i saotvetno pretvoriavat v pisaniata si, KAK VELIKIA ZAPAS, TURCIA?, MAKEDONIA?, Rumania? sa parvi po izpolzvane na laptopi v uchilichte?! Tapa i prosta jurnalistika! Kakvo me interesuva toia i onia, NIE KATO NACIA , NE MOJEM LI DA IZGRADIM I OTSTOIAVAME UNIKALNOSTTA, koiato sme imali do sega. Kolko sa uchenite balgari prasnati po sveta?! Kolko deca balgarski pecheliat KONKURSI i bez da imat totalno monopolizirana KOMPIUTARIZIRANA SREDA V BALGARSKOTO UCHILISHTE?! A kato pishete neshto naiasno li ste , KAKAV E PROCENTA NA NEGRAMOSTNOSTTA V ZAPADNITE STRANI, KAKVI TEJKI PROBLEMI IMAT DECATA V UCHILISHTATA IM?! NAIASNO LI STE ZA SAMOUBIISTVATA I DEPRESIITE V ZAPADNITE UCHILISHTA I CHE VSE PO-GOLIAM E PROCENTAT NA SEMEJSTVATA, koito organizirat v kashti individualno semejno obrazovanie, razbira se na bazata na uchebnia plan na ministerstvoto, ne deteto e predpazeno ot EKSCESIITE V SAVREMENNOTO ZAPADNO UCHILISHTE; a JURNALISITE IAVNO IMAT NUJDA DA SE VARNAT NA STUDENTSKATA SKAMEJKA I DA SE NAUCHAT NA OBEKTIVEN KOMENTAR, A NE MANIPULIRANE NA OBSHTEVENATA GLEDNA TOCHKA; AMA I TIAH KATO NIAKOIA MATRICA GI E UCHILA , IAVNO STRADAT OT SASHTOTO ZABOLIAVANE KATO OBRAZOVATELNOTO MINISTERSTVO, A I PRAZNOKRATUNKOVCITE OT NARODNOTO SABRANIE I PRAVITELSTVO:
TE DRUGO NE MOGAT DA IZMISLIAT, TE SAMO KOPIRAT I SE SRAVNIAVAT S TOIA I ONIA, v psihiatriata poznato s obshoprietoto poniatie: KOMPLEKS ZA MALOCENNOST; EMI KATO NE SA MOGLI DA SE REALIZIRAT DRUGADE, SE REALIZIRAT CHREZ GLUPOSTTA SI ot naj-visokoto miasto v darjavata : VLASTTA;
DA JIVEE MULTINACIONALNATA KOMPANIA , NARECHENA BALGARSKA VLAST, koito DOBRE PROKARVA CHUJDITE TENDENCII I VSIACHESKI ZATRIVA BALGARSHTINATA…
A KATO MAJKA SAM KATEGORICHNO PROTIV TOTALNO KOPIUTARIZIRANE NA UCHEBNIA PROCES. UTRE SHTE IZUCHAVAME SHEKSPIR V ELEKTRONEN VARIAT, BOTEV SHTE NI RECITIRA PATOVO S ELEKTRONEN TEMBAR, VAZOV I ALEKO SHTE NI RISUVAT KRASOTITE NA BALGARIA SAMO PO KOMPIUTARNA PAMET, zashtoto ot BALGARIA I POMEN NIAMA DA IMA, AKO IZOBSHTO NIAKOI SE SETI DA VKARA OTDAVNA IGNORIRANI I DORI NEPOZNATI BALGARSKI AVTORI V ELETRONNIA CHIP NA PALNETARNATA OBRAZOVATELNA PROGRAMA. NE E NUJNO DA IMA RAZLICHIA . PLANETATA MULTINACIONALNA KOMPANIA SHTE IMA NUJDA SAMO OT PROGRAMIRANI PROGAMNI KOPCHENATISKASHTI INACHE BI BILO STRASHNO ZA SVETOVNIA RED… SPOLAJ VI MLADEJI. VIE PRAVO NA ARTISTIZAM I INDIVIDUALNOST NIAMA DA IMATE…