Японският посланик: Инвестициите в образованието допринасят за високи образователни стандарти

Г-н Макото Ито, посланик на Япония в България, в интервю за АкадемикаБГ/akademika.bg даде любопитна и полезна информация за образованието, стокообмена и културата на Страната на изгряващото слънце.

– Как се финансират науката и образованието в Япония ?

– Бюджетът в сектор наука и образование възлиза на 5 трилиона 542 милиарда и 800 милиона йени, който е разпределен както следва: 1 трилион 566 милиарда и 600 милиона йени представлява държавната субсидия за задължителното образование; 1 трилион 152 милиарда и 800 милиона са средствата за управление на държавните университети; 892 милиарда и 900 милиона са средствата за насърчаване на науката и технологиите; 392 милиарда и 200 милиона са средствата за безплатно обучение в държавните училища и системата за дарения в гимназиите.

– Какво място заема Япония в класациите на TIMSS за 2007 година?

– Последната класация на TIMSS, проведена през март 2007 година от международната Асоциация за образование /AIE/ сред ученици от четвърти клас на началното училище и втори клас на прогимназията /съответства на 6-ти клас в бъл. у-ще/ показва, че и в двете групи Япония се класира в 1-ва категория. По-точно, резултатите от проучването в началното училище сочат, че по аритметика и природо-естествени науки японските ученици се нареждат на 4-то място в света. В прогимназията, по математика се класират на 5-то място, а по природо-естествени науки на 3-то място.

Бюджетът за образование в публичния сектор като процент от БВП е по-малък от средното за ОИСР. Общите разходи за образование на един ученик, като прибавим и частно финансиране (като процент от БВП на глава от населението през 2008 година в основното и средното образование) възлиза на 33.6%, което надхвърля средните стойности за ОИСР от 16.5%, като процентът на разходите за образование, които едно семейство отделя представлява 21.3% от общите разходи за образование.

С други думи, можем да обобщим, че инвестициите на правителството в образованието, в съчетание с тези на семейството, допринасят за поддържането на високи образователни стандарти.

– В коя сфера България и Япония имат най-голям стокообмен?

– Двустранният стокообмен през 2010 година възлиза на 11 милиарда и 800 милиона йени, или спад от 5.6% на годишна база. Износът за Япония е намалял с 3.8%, а вносът от Япония с 7.1%. 40 % от основния износ за Япония са облекло и аксесоари, като дрехи, чорапи, жилетки и други текстилни изделия. Останалата част включва 8.8% чанти, 7.3% медикаменти, вкл. антибиотици, 7% етерични масла, парфюми и друга козметика.Вносът от Япония се разпределя както следва: 8.3% двигатели, 6.4% трактори и друга селскостопанска техника, 5.2% тежко оборудване и др. /Виж приложението: източник японското министерство на финансите/.

– Как преминават 22-те Дни на японската култура и какво предстои да се случи?

От 1990 година, японското посолство провежда Дни на японската култура всяка есен. Тази година, благодарение и на Вашето съдействие открихме за 22-ри пореден път Дните на японската култура. Тази година вече показахме Демонстрация на японска кухня и изложба на икебана. Към своя край е панорамата на съвременното японски кино. Предстои демонстрация на театър НО, японо-български бизнес семинар. Всички тези събития позволяват да представим Япония от различен ъгъл в широк кръг сфери. Аз съм особено щастлив, че тази година в рамките на Дните на японската култура ще представим едно от най представителните традиционни японски изкуства – театър „НО”. Като изключим някои фрагментарни демонстрации, той не е показван така мащабно в България от последните 20 години. Радвам се, че Дните на японската култура са се превърнали в традиционно и очаквано културно събитие за българите през есента,като се надявам те да допринесат за развитието на японо – българското приятелство и насърчат двустранния обмен между хората на двете страни в широк кръг области.

– Какъв брой японци са посетили България и какъв брой българи Япония през 2010 година?

– 9 969 японци са посетили България през 2010 година, като е регистриран ръст от 17.9% в сравнение с предходната година.

2 238 българи са посетили Япония, или е регистриран спад от 8% в сравнение с предходната година.

– По какви поводи пътуват японците в България и българите в Япония?

– Предполага се, че и в двата случая двете страни се посещават предимно с цел туризъм, но за съжаление не разполагаме с точни данни и конкретни проценти по групи.

– В какво се изразява финансовата помощ за България от Япония ?

– Общият размер на икономическата помощ от Япония за България в годините на прехода възлиза на 90 милиарда йени или 800 милиона евро, в т.ч. заеми за инфраструктурни проекти от 77 милиарда йени, безвъзмездна помощ от 2 милиарда йени, техническа помощ от 11 милиарда йени. Между значимите проекти, които са реализирани са проектът за удължаване на софийското метро, проектът за изграждане на водопречиствателна станция в Бистрица. Япония е предоставила и безвъзмездна помощ за 82 проекта на местно равнище, реализирани на територията на цялата страна. Така изброената икономическа помощ от Япония е високо оценена от българското правителство. След приемането на България в ЕС, Вашата страна не е вече в списъка на реципиентите, поради което помощта предоставяна от японското правителство на България е приключила. В момента са останали само няколко проекта, които са в процес на завършване.

– Как Япония успява да се възстанови след последното опустошително земетресение?

– На 11 март 2011 година Източна Япония бе връхлетяна от невиждано земетресение от 9 степен по скалата на Рихтер, като последвалите цунами и инцидентът в атомната електроцентрала нанесоха безпрецедентни щети. Според последни данни от 17 октомври, в резултат от природното бедствие са загинали 15 824 души, все още в неизвестност се водят 3 824 души, а над 70 000 души все още са настанени в евакуационни центрове.

Непосредствено след земетресението, ние получихме топли послания на съчувствие, подкрепа и солидарност от България и цялата международна общност, за което още веднъж бих искал да изкажа най-дълбока благодарност. От българска страна ние получихме вълнуващи послания на съчувствие и подкрепа от президента Първанов от министър-председателят Бойко Борисов, от членове на българското правителство. Освен това, чрез дарителска кампания, организирана от Българския червен кръст /БЧК / бяха събрани 253 622 лева. Отделно Посолството на Япония получи дарения за пострадалите от земетресението в размер на 36881.52 лева. България предостави и материална помощ във вид на легла и минерална вода. По инициатива на футболната легенда Христо Стоичков, който е играл и в японската професионална футболна лига, петима младежи, които са преживели земетресението, от младежкия футболен отбор на Вегалта Сендай, бяха поканени от 12 до 18 октомври т.г. във Футболна Академия „Христо Стоимчков”, за да им бъде вдъхнат кураж.

В момента Япония е мобилизирала всички сили за бързото преодоляване на последиците от земетресението, като върви уверено по пътя на възстановяването на пострадалите региони и възраждането на японската икономика. Независимо от безпрецедентните щети вследствие на земетресението и вълните цунами, тази пролет вишневите дръвчета сред развалините разцъфнаха с нежни цветове. Убеден съм, че и Япония ще разцъфне подобно на японската Сакура. Нашата страна, със съдействието на своите приятели от България и международната общност ще продължи да полага усилия за своето възстановяване, за да даде своя още по-голям принос за развитието на международната общност занапред.

– В тази връзка какво е бъдещето на ядрената енергетика в страната?

– Отчитайки инцидента в атомната електроцентрала „Фукушима Дайичи”, е необходима радикална преоценка на енергийната политика в средно и дългосрочна перспектива, като се вземе под внимание и мнението на обществеността. В средно и дългосрочен пан е възможно в разумни граници да се намали зависимостта от атомната енергия като нарасне делът на енергията от възобновяеми енергийни източници. Що се отнася до съществуващите атомни централи, японският министър председател Йошихико Нода заяви, че тези, които са спрени ще бъдат включени в експлоатация въз основа на резултатите от проверката, след като се установи тяхната пълна безопасност и само и единствено при наличие на доверие на хората от регионите, в които се намират атомните електроцентрали.

Въпросите зададе Диана Трифонова
Снимка: Посолството на Япония