Всичко започва още далеч от спирката, а именно с досадната, дразнеща и монотонна аларма, която ни буди всеки ден и като с нож прерязва тишината и уюта на студентската стая. Мелодията на телефона се явява предвестник не на новия, ползотворен и успешен ден, а на поредния учебен такъв. И първата мисъл, която ти минава през главата е не да кажеш „добро утро” на съквартиранта, а да изпуфтиш или изпсуваш от самата мисъл за предстоящото. В университета е скучно, но спокойно. Проблема е докато се добереш до него.
Отиваш на автобусната спирка, чакаш автобуса. А положението там е страшно. Да се чудиш как на толкова много хора им се ходи на лекции рано сутрин. А сега си представи и всички останали, които са препили предишната вечер и са пропуснали днешните лекции. Ами ако и те бяха на спирката? Мама миа!
Подробности за приключенията може да намерите в StudentCity.bg

15 декември, 2011 17:01 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
мимс009 коментира на 15 декември, 2011 г., 17:03 ч.
Всеки ден…. ужасно е!