Ван Кестерен: "България не показва достатъчен напредък за Шенген” - Академика

В момента Н. Пр. Карел ван Кестерен е посланик на Кралство Нидерландия в България. Роден е през 1948г. Завършва международно право в университета Ниймегън (Холандия). Автор е на редица публикации свързани с развитието на финансите, намаляването на външните дългове на развиващите се страни и много други.

Вижте какво разказа той в специално интервю за Академика БГ/akademika.bg относно сътрудничеството между България и Холандия, развитието на образованието и науката, стабилността на еврозоната и българското членство в Шенген.

– Ваше Превъзходителство, какви са по-важните аспекти в сътрудничеството между България и Холандия?

Между България и Холандия има множество контакти. От бизнес гледна точка моята страна от години е най-големият източник на чуждестранни инвестиции в България и независимо от това, че данните за това като цяло се менят, ние имаме дългосрочни интереси в България. Холандците проявяват интерес към сектори като транспорт, логистика и инфраструктура, аутсорсинг. Имаме голям опит и познания в управлението на водите и отпадъците, които могат да бъдат от полза на България. Земеделието също предлага възможности за сътрудничество.

Разбира се, ние си сътрудничим активно не само на бизнес ниво, но и на ниво правителства – с министерствата на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на правосъдието и др.

– Повече от 15 години продължи програмата MATRA на правителството на Кралство Нидерландия. През ноември миналата година се проведе конференция по повод този юбилей. Как оценявате постигнатото през годините? Разкажете ни повече за сътрудничеството в образованието и науката.

Да. Програма MATRA беше много полезен инструмент и с него, в продължение на 15 години, моята страна подпомагаше гражданското общество и трансформацията на институциите в България. Сега, когато България вече е пълноправен член на Европейския Съюз, ние сме готови да си сътрудничим като равнопоставени партньори. Както споменахте, ние организирахме специална конференция, на която казахме „Благодарим ви!” на всички, които работиха с нас в рамките на програмата и да отворим вратите на нов тип партньорство. MATRA изигра своята роля и тя вече не е активна за България.

По програмата имаше много интензивно сътрудничество в областта на образованието и науката, което, по мое мнение, не получи заслуженото внимание. То стартира много преди присъединяването на България към ЕС. Благодарение на програми като МТЕС (MATRA Training for European Cooperation), предложени от холандското правителство, много български студенти, учени и държавни служители имаха възможността да се обучават, участват в курсове и провеждат изследвания в Нидерландия. Има развитие в сътрудничеството между българските и холандските университети в областта на магистърските и бакалавърските програми. Нидерландският институт за научни изследвания (NIAS) често посреща български учени, като им осигурява възможността да реализират своите научни изследвания. Както може би вече знаете, има неформална група, наречена Bulgarian NIAS Fellows – българи, обучавали се в института. Наскоро, моето посолство подкрепи отпечатването на книга, подготвена от тези учени. Това е отличен пример за нашето сътрудничество.

– Как се финансира науката в Холандия и доколко се инвестира в нея?

Нямам последните данни, но по принцип, компаниите и правителството са най-важните източници на финансиране за научните изследвания в Холандия, с дял съответно от 52% и 36%. Други финансови източници са медицинските фондове, чуждестранни компании и, разбира се, Европейската комисия. Общото количество на инвестициите надхвърля 8 млрд. евро.

– Разкажете ни повече за образованието в Холандия.

Холандското правителство искрено желае да направи Нидерландия една от 5-те най-добри икономики в света, базирани на знанието. Децата са стимулирани да се развиват в областта на математиката и чуждите езици, по-големите ученици се подготвят за международния трудов пазар. Правителството смята, че има нужда от по-качествено висше професионално и университетско образование в страната. Част от усилията са насочени към привличането на изтъкнати учени и студенти от чужбина, но също така и към задържането на нашите собствени таланти.

Правителството се концентрира също така и върху подобряването на сътрудничеството между университетите и частния сектор. Това е приоритет, както и осигуряването на привлекателни студентски заеми.

Нашата образователна система е много разнообразна и предоставя множество възможности. Нидерландия предоставя отлично качество на образованието, широк спектър от програми, водени изцяло на английски език, както и относително ниски такси в университетите.

– Какво мислите за случващото се напоследък в Гърция?

Важно е Гърция да остане в еврозоната, но още по-важно е да успеем да стабилизираме еврото. Сега Гърция трябва да реализира още по-необходими мерки. И аз нямам предвид само спестяване и подобрено събиране на данъците, а радикални реформи, гарантиращи, че икономиката ще заработи по-добре. Надявам се гражданите на Гърция да разберат, че всички ние правим това, което е по силите ни, за да възстановим икономиката. Нидерландия е готова да направи необходимото, за да могат Гърция и Италия да излязат от кризата, но първо техните правителства и граждани трябва да положат необходимите усилия. Това е от огромно значение за общественото мнение в Холандия и за неговата вяра в Европейския проект като цяло. Радвам се, че беше взето решението за финансов надзор, тъй като то ще помогне на страните да реализират необходимите реформи.

– Наскоро излязоха резултати от социологическо проучване в Холандия, според което 58% от холандците искат връщане на националната валута гулден. Какво мислите за него? Възможно ли е Холандия да излезе от еврозоната?

Аз също чух за това изследване. Този резултат има много общо с цялостното чувство на несигурност в Европейския Съюз, което влияе върху общественото мнение в Нидерландия. Всички трудности, които възникнаха в последните години, карат холандците да се страхуват, че техният начин на живот и икономика са застрашени. Аз вярвам, че планът за възстановяване на Гърция и други страни ще сработи и тогава няма да има финансови тежести за Нидерландия, защото гаранции няма да са необходими.

Но ако планът не сработи, тогава холандците ще трябва да платят много повече на глава от населението, в сравнение с други страни. Това е една от причините за скептицизъм. Хората у нас казват “другите страни създават проблеми, но в края на краищата ние сме тези, които ще платят сметката”. Някой би казал, че това е доста опростено отражение на ситуацията, но тази реакция е разбираема.

Има напрежение. За да разрешим проблемите с еврото, ние се нуждаем от повече Европа. Но, в същото време много от нашите граждани са скептични. Анти-европейски партии печелят подкрепа. И това създава напрежение. Надявам се, хората да разберат, че криенето зад националните граници не е решение и се надявам Европейският проект да продължи.

– Кога според Вас България ще е готова да се присъедини към Шенгенското пространство?

Този въпрос е може би най-честият, който ми е задаван през последните месеци. И, независимо, че отговорът е доста комплексен, той винаги е бил споделян открито с българските власти и общественост. Най-краткият отговор е, че бихме подкрепили присъединяването на България към Шенгенското пространство, когато видим устойчив и необратим прогрес в реформите на съдебната система, както и в борбата с организираната престъпност и корупцията. Европейската комисия подготвя доклади за готовността на България и Румъния и моето правителство разчита на тези доклади. Жалко е, но те показват недостатъчен напредък. А това не е добре нито за Холандия, нито за самите българи.

Но има и друг детайл, за който вече споменах. Нашите граждани са все по-изплашени, че съюзът и еврозоната са се разширявали твърде бързо, с компромиси, и че сега е по-добре първо да въведем ред във всичко и след това да разширяваме Шенген. Ние помним какво се случи в Гърция и Италия, откъдето голям брой хора успяха да проникнат в Шенгенското пространство. Има широко разпространено убеждение, че трябва да сме сигурни, че с България и Румъния всичко е добре уредено. Затова холандското правителство казва, че са необходими поне два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.

– Седалището на международния съд на ООН се намира в Хага. Какво мислите за българската правораздавателна система? Какво бихте ни посъветвали?

Съдебната система в България трябва да реализира ефективни реформи, позволяващи й да осъжда успешно престъпниците. Това се отнася с особена важност за организираната престъпност и корупцията. Ако съдебната система си върши работата добре, българите са първите, които ще усетят разликата. Останалото е лесно. Европа има нужда от резултати. А резултатите създават взаимно доверие.

– Колко приблизително са българите в Холандия? А холандците в България?

Последните данни, които имам, сочат, че през 2009 година българите в Холандия са около 4200. А, според последното преброяване, холандците, които постоянно пребивават в България, са 200.

Останал съм с впечатлението, че българите много харесват Холандия. Най-вече тези, които вече са били там. И ние бихме желали да поддържаме контакт с тези хора – те са нашите „посланици”. Доколкото знам, в момента в холандски университети се обучават над 1200 българи. И техният брой бързо нараства, извеждайки българите като най-бързо растящата чуждестранна група в нашето висше образование.

– С какво според Вас е известна Холандия в България?

Холандия е много добре позната на българите. И аз често се изненадвам колко много знаете за моята страна, като не рядко това е резултат от факта, че техни близки са се обучавали в Холандия. Може би всичко започва с вятърните мелници, дигите и сирената. Но след това хората научават много за нашата история, постижения, общество и култура. Има толкова много да се види и научи. Още повече, моята страна е много отворена към света. Аз често казвам – ако желаете да научите повече за страната А или Б, вие ще отидете в страната А или Б. Но ако искате да научите повече за света, тогава отидете в Нидерландия. И аз вярвам в това.

– А какво не знаят българите за Вашата страна?

Това, че Нидерландия е много гъсто населена: 16 милиона души живеят на територия, равна на 1/3 от България. Ако България имаше същата гъстота на населението, тук щяха да живеят 50 милиона българи. Но, несъмнено, има още много неща, които бихме могли да научим едни за други. И това прави нашия живот интересен.

Христо Лазаров
Снимка: Посолство на Кралство Нидерландия