Само 15 минути за седмокласниците да прочетат преразказа на изпита

20 май, 2012 20:52 | Висше образование, Денят | 2 коментара

Само 15 минути за седмокласниците да прочетат преразказа на изпита

Само 15 минути ще имат седмокласниците този понеделник, за да прочетат текста, по който ще пишат преразказ. Преди това той ще им бъде прочетен веднъж и от квестор. По време на слушането и на самостоятелното четене учениците няма да имат право да си водят бележки.

Кандидат-гимназистите ще се явят на задължителния си за завършване на годината национален изпит заедно с абитуриентите. Те обаче трябва да са в училище в 9,45 ч сутринта, докато за зрелостниците препитването ще започне в 8,00 ч.

Продължителността на изпита не включва времето за съобщаване на изпитния вариант и техническата подготовка за започване, обясни зам.-министърката Милена Дамянова за “Труд”.

Препитването за кандидат-гимназистите, които са около 58 250, е в две части. Първата е т.нар. национално външно оценяване и е задължително за всички. То е в рамките на 60 минути и в него има 25 задачи. Най-високият брой точки е 65. Оценката от тази част се вписва като текуща в бележника на ученика.

Втората част е 90 минути и в нея е преразказът. Броят точки е 35. Тя е за онези ученици, които искат да изкарат по-висок успех и да се борят за най-престижните места в езиковите, профилираните и професионалните училища. За тях могат да кандидатстват и децата, които са решавали 60-минутните задачи в първата част на изпита. Но техният състезателен успех ще е по-нисък.

На 23-ти е изпитът по математика, който отново ще е с абитуриентите. Той също е в две части. Първата е с 20 задачи, а втората е с четири, от които две са от типа на тези, които се дават на международната проверка за грамотност PISA. А другите две са задачи с описание и аргументация на решението. Учениците имат право да нанасят означения или да правят изчисления по задачите върху тестовата книжка.

Децата, които не желаят да решават втората по-трудна част от изпита, могат да напуснат класните стаи, когато приключат с първата. Между двата модула обаче няма почивка, пише Труд.

За разлика от абитуриентите те ще се явяват в своите си училища. Ако в същата сграда има и изпит за дванайсети клас, по-малките ученици влизат или от друг вход, или от същия, но са разпределени на различни етажи, обясниха учители.

Проверката и оценяването на всички изпитни работи се извършва от комисии на регионално ниво. Всяка ученическа работа се оценява от двама независими оценители. При спор в оценката работата отива на арбитър.

Учениците, които не се явят на изпитите, не могат да кандидатстват в други училища. Това обаче не им се отразява на общия успех за завършване на годината.

Вижте още:

Само 15 минути за седмокласниците да прочетат преразказа
Може ли да изтече информация за матурите?
Проф. Боян Вълчев: Петица на матурата е равна на тройка
Какво трябва да знаем преди матурата по БЕЛ
Стрес преди матурата и НВО – ще издържи ли техниката?
Игнатов към зрелостниците: Не преписвайте на матурата!
Остава по-малко от 1 ден до матурата по БЕЛ и НВО
График за матури и външно оценяване

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Чолаков коментира на 21 май, 2012 г., 07:22 ч.

    Е че 15 минути са добре май. Стига да не е много дълъг.

  2. Цветанов коментира на 21 май, 2012 г., 13:01 ч.

    Не е много дълъг,но ще имаме доста грижи с правописа. Бабата, която хранеше котките

    Автор: Деян Енев

    Едни от най-старите блокове на бул. „Гоце Делчев“ са осеметажните трийсет и втори и двайсет и седми блок. Строени са преди близо петдесет години и това им личи. По челата им са протекли дълги ръждиви сълзи, стълбищните прозорци, където не са сменяни, тънат в половинвековен пещерен мрак. Някои от балконите на фасадата са задръстени със стари печки и шкафове, а прозорците до тях са облепени с хартия. Явно никой не живее в тези жилища.
    Зад двайсет и седми блок има още три блока, които образуват с него вътрешно каре. Това е спасило градината в карето от застрояване, от появата на няколко кокетни кооперацийки. Засадените на шега дръвчета преди половин век вече са огромни дървеса, стигащи до петия етаж. До най-голямото дърво в центъра някой е сковал пейка и я е боядисал в яркочервено. А горе на един клон е сковал къщичка за птици, също яркочервена. Около тази пейка преди време редовно в следобедните часове се появяваше една баба. Тя носеше в найлонова торбичка храна. Сядаше уморено на пейката, започваше да бърка в торбичката и да хвърля храната наоколо. И да зове: „Пис, пис, пис“. Около бабата веднага се образуваше кръг от поне двайсетина най-различни котки – големи, малки, мъжки, женски, черни, оранжеви, тигрови. Те бяха свикнали с бабата и някои дори се катереха по коленете є.
    Бабата беше с черна забрадка и закопчана догоре черна вълнена жилетка.
    Веднъж минавах през градинката тъкмо когато бабата хранеше котките. Извадих кутията с цигари, запалих и седнах до нея на пейката.
    – Много те слушат котките – казах.
    – Трябва да разбираш езика им – каза бабата. Едното є око беше кафяво, а другото – черно.
    Помълча малко, разгледа ме внимателно с различните си очи и продължи:
    – Всяко движение на котката означава нещо. И всеки звук, който издават. Трябва да разбираш езика им. Когато се търкат с глава по крака, това означава желание за общуване. Когато изправят нагоре ушите си, показват любопитство. Но ако ги свият назад, означава, че се страхуват. Разширените зеници също издават страх. Ако притиснат ушите си до главата, пази се! Ще те нападнат. Съскането означава, че са готови за отбрана. Присвитите очи показват спокойствие. Мъркането – също. Ако драскат шумно с нокти, просят внимание. Ако цялата опашка трепти нервно, това е гняв. Но ако се движи само връхчето на опашката, това означава интерес. А вирнатата право нагоре като знаме опашка показва възторг.
    – Откъде знаеш всичко това?
    – Наблюдавам ги.
    – Сама ли си?
    – Сама съм.
    – Деца, внуци нямаш ли?
    – Имам. Тази пейка я скова внукът ми. И къщичката за птиците горе. Боядиса ги в червено, радваше им се. Беше в пети клас. Викаше, бабо, какво ли птиче ще се засели в къщичката.
    – Къде е внук ти?
    – В Америка.
    – А родителите му?
    – Майка му, дъщеря ми, е в Гърция. Там гледа стари хора. А зет ми почина. От инфаркт.
    Извадих още една цигара. Запалих. Котките се бяха нахранили, бяха се дръпнали на метър разстояние и почистваха с лапи муцуните си.
    – Е, хайде тогава – казах, като изпуших цигарата. – Довиждане.
    Понякога се случва да минавам през градинката за по-пряко. Напоследък не съм виждал бабата. Пейката още си стои, и къщичката за птици си стои. В зеленото наоколо червеният им цвят прилича на рана.

    Версия за печат | Send to friend