Европейският съд ще изяснява законността на АСТА

13 май, 2012 11:00 | Денят, Любопитно, Свободно време | 1 коментар

Европейската комисия обяви, че е сезирала Съда на ЕС за изясняване на законността на международното търговско споразумение за борба с фалшифицирането – АСТА (Anti-counterfeiting Trade Agreement), чието приемане от Европейския парламент и страните членки вече е осуетено.

Говорител на европейския комисар за търговията Карел де Гухт изтъкна, че „мнението на Съда е жизненоважно, за да се отговори на множеството безпокойства, изразени в цяла Европа относно възможно нарушаване на основни права от АСТА, пише Дарик.

„Нямаме търпение върховната съдебна инстанция на ЕС да изясни по независим начин законността на това споразумение”, допълни той, призовавайки отново Европейския парламент да изчака позицията на съда, преди да вземе окончателно решение за АСТА.

Съдът в Люксембург ще се произнесе едва след няколко месеца, но много евродепутати вече поискаха ЕП да гласува текста преди лятото.

Основният проблем на споразумението, което бе подписано тайно на 26 януари от българския посланик в Япония – Любомир Тодоров, е, че не казва нещата категорично, което предполага различно тълкуване на разпоредбите. Притеснението на противниците на АСТА е, че под повърхността на привидната защита на авторските права може да се създаде система за следене на потребителите в Интернет, без да има основателни подозрения за извършено престъпление.

Сред мотивите на противниците на АСТА е и фактът, че споразумението се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации, както и че се възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет, която предвижда затвор за нарушения като слушане или споделяне на музика, филми и т.н. Според АСТА престъпление ще извършват и хостинг компаниите, както и интернет доставчиците, чиито потребители са заподозрени в нарушаване на някой член от споразумението. Това може да доведе до блокиране на тракери, сайтове, блогове и прочие, дори да задължи доставчиците да филтрират достъпа, спират интернета или предоставят информация на трети лица за идентифициране на абонатите им, за които се предполага, че са извършили някакво престъпление.

През месец февруари тази година се проведоха редица протести срещу ратифицирането на АСТА в над 200 европейски града, сред които и 15 български.