Почина голямата българска писателка Свобода Бъчварова

На 87-години в Бразилия, след мъчителна седмица в болница от кръвоизлив почина голямата българска писателка и сценарист Свобода Бъчварова. Сред незабравимите й творби са романите „Великденска ваканция“, „Литургия за Илинден“, „Жребият“, „Гонитбата“, „Наследникът“, „Приключенията на Фильо и Макензен“, „Телеграма с много неизвестни“, „Опасен чар“, „Земя за прицел“ и „По особено мъчителен начин…“.

Свобода Тодорова Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград). Семейството й е с подчертано леви убеждения и след Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат през 1925 г. те емигрират във Виена, след което се местят във Франция. Семейството по-късно е екстрадирано в Белгия, а в България бащата на писателката получава задочно смъртна присъда, пише в биографичната справка за нея на издателство „Жанет45“.

Малката Свобода има проблеми със здравето, заради което майка й се възползва от амнистията за жените емигрантки и се завръща в България заедно с нея, докато бащата остава в Белгия.

В ученическите си години Свобода споделя възгледите на баща си, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава да следва естетика в Ленинград, където разбира, че представата на баща й за съветската страна се разминава с действителността.

Прз 50-те години тя се завръща в България и започва работа като журналист в културния отдел на в. „Работническо дело“, който Свобода ползва като трибуна за своите идеи и мисли. Част от интелектуален кръг, в който влизат Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова и Иван Радоев.

В златните години на българското кино – 70-те и началото на 80-те, Бъчварова започва работа като редактор в кинопродукциите.

Била е ръководител на творческия колектив „Хемус“.

Заедно с режисьора Георги Дюлгеров и Руси Чанев правят филма „Мера според мера“ по неин сценарий, основаващ се на романа й „Литургия за Илинден“.

Неин е сценарият и на първия български филм, получил международно отличие – „Сребърен лъв“ от фестивала във Венеция за „Между релсите“ с режисьор Вили Цанков.

Голяма част от класическите ленти в българското кино също са свързани с името й или като сценарист, или автор на книгите, на които се основават. Сред тях са „Жребият“, „Опасен чар“, „Не знам, не чух, не видях“, „Фильо и Макензен“, „Бой последен“, „Спомен“, „На всеки километър“ и т.н.

Редактор е на „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мъжки времена“, „Козият рог“, „Господин за един ден“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и „Таралежите се раждат без бодли“.

Сценарист е и на редица документални филми, между които „Достойнство“, режисиран от Лада Бояджиева, и „По националност българин“ на режисьора Белогорски, като и двата са за живота на Тодор Ангелов.

През 1985 г. е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря – Елица, с която живее в Бразилия. Там Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома „По особено мъчителен начин“, посветен на родителите й.

Освен многото професионални награди Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден „Стара планина“, връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.