Какво се иска на изпита по български език?

7 юли, 2012 17:37 | Денят | Няма коментари

На 9. юли, понеделник, е кандидатстудентският изпит по български език в Софийския университет. В тази връзка от Алма Матер разпространиха съобщение, в което се разяснява същността на предстоящото събитие.

Цели на изпита

– Да провери равнището на владеене на книжовноезиковата норма, доколкото тя е условие за създаване на правилен текст и за пълноценно общуване;

– Да провери литературните компетентности на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания на първо равнище;

– Да провери равнището на комуникативна компетентност на кандидат-студентите – доколко те умеят да създадат аргументативен текст по определен проблем;

– Да провери обществената зрелост и хуманитарната култура на кандидат-студентите – способността им за ценностна ориентация, за осъзнаване и решаване на проблеми.

 

Основания за изпита

Изпитът се основава на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание в средното образование, утвърдени от Наредба № 2 от 18 май 2000 г. на Министерството на образованието и науката. Постигането на предвидените в тази наредба знания и умения по български език и литература (както и по останалите хуманитарни и обществени дисциплини , изучавани в училище ) следва да гарантира успешното изпълнение на посочените цели на кандидатстудентския изпит.

 

Вид на изпита

Всеки от кандидат -студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

 

 Изпитна задача 1

Създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.

Пример: „История и избор в романа „Тютюн“ от Димитър Димов“

 

 Изпитна задача 2

Създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

 

Пример: „Съпоставете двата цитата и осмислете заложените в тях проблеми:

„Отечество любезно, как хубаво си ти !“

Иван Вазов . „Отечество любезно …“

„Прекрасно:

но – що е отечество ?“

Гео Милев. „Септември“

 

В практически план целите на изпита се постигат чрез два типа задачи, които изискват от кандидат-студентите:

– да създават задълбочен, логически свързан и езиково коректен тескт;

– да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми;

– да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Посочените изисквания са в пряка връзка с оценяваните компетентности (знания и умения). Тяхното владеене се определя чрез съответните степени на владеене.

Препоръчително е кандидатстудентската работа да бъде в обема, определен от предоставения комплект листове (8-10 страници ) с цел дисциплиниране на изложението. Изпитът е писмен с продължителност 4 астрономически часа.

Кандидат-студентът е свободен:

– да определи сам композицията на своята работа (как да започне работата си, как да въведе тезата , как да организира аргументацията и т.н.);

– да избере какъв интерпретативен подход да използва – контекстуален, теоретично обоснован, аналитичен, съпоставителен, междутекстов и др.;

– да определи сам количеството и вида на цитатите (дословен, перифраза, преразказ, алюзия и т. н.) от интерпретираните произведения в своята работа.

 

 Какво се оценява чрез изпитните работи?

Предлаганият формат на изпита е насочен към установяване на наличието на действени компетентности, а не на наизустени знания. Доколкото изпитът е основан върху съществуващите Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, проверката е ориентирана спрямо разписаните в този нормативен документ компетентности. В най-обобщен вид те изглеждат така:

– знания и умения за общуване в различни ситуации;

– умения за разпознаване и използване на различни речеви регистри;

– умения за разбиране и осъзнаване на основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми;

– знания за строежа и функционирането на езика и литературата;

– знания за историческия развой на литературния процес;

– умения за общуване с художествената творба – извличане на смисъл, осъзнаване на проблем, анализ и интерпретация;

– умения за създаване на аргументативен текст – организиране на изложението около някаква теза, аргументиране на тезата, съобразяване с изискванията на съответния жанр;

– практическо владеене на книжовно езиковата норма.

 

 Оценяване

Езикови компетентности:

– Познава и спазва правописната норма;

– Познава и спазва граматичната норма;

– Познава и спазва пунктуационната норма;

– Подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответния на нея стил.

 

Литературни компетентности:

– Познава и функционално борави с литературно историческия материал (според изпитната програма);

– Отнася адекватно и функционално творбата /творчеството към съответния литературно исторически и социокултурен контекст;

– Интерпретира творбите в съответствие с техния жанр, сюжет, конфликти, система на персонажите;

– Владее и използва непротиворечиво специфична литературоведска терминология.

 

Социокултурна, езикова и литературна компетентност:

– Създаване на писмен текст;

– Осмисля задълбочено темата и разпознава заложения в задачата хуманитарен проблем;

– Изгражда адекватна на проблема теза;

– Построява аргументацията непротиворечиво, целенасочено и последователно;

– Прави адекватни изводи и заключения.

* Оценките на трите групи компетентности участват равноправно и равностойно при формирането на общата оценка на всяка една кандидатстудентска работа.

 

По-подробна информация ще намерите на електронната страница на Факултета по славянски филологии: http://www.slav.uni-sofia.bg

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата