Андрей Чорбанов: Трябва ни наука, ако искаме просперитет

Доцент д-р Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН бе отличен с наградата „Питагор“ за 2012 г. в категорията „Биомедицински науки“. Той бе любезен да отговори на няколко въпроса специално за читателите на Академика БГ.

– Г-н Чорбанов, какво е за Вас наградата „Питагор“, която Ви беше връчена неотдавна?

– Наградата е едно много голямо признание както за мен, така и за целият ми екип, без който цялата тази научна продукция би била немислима. В научната сфера, в която работя, се трудят големи екипи, с които могат да бъдат извършвани тежки и трудоемки експерименти. Наградата ме прави много щастлив.

– Вече 20 г. се занимавате с наука, как избрахте научното поприще?

– Винаги съм знаел, че ще бъда биолог. От малко момче не съм имал съмнения за професията си. Имах малък зоопарк с десетки животни у дома, всичките ми близки свикнаха с тази мисъл. По късно започнах да се занимавам с фотография, като основен стимул за това беше фото-лов на животни в природата. Сега продължавам да снимам и да правя изложби, но със съвсем друга тематика.

– Смятате ли, че в България трудно се прави наука?

– В България е много трудно да се прави наука по обективни и субективни причини. Обективните причини са икономическите показатели на страната ни, защото науката е приоритет на богатите, а ние сме най-бедните в Европейският съюз. Но ако искаме да бъдем сред проспериращите страни, трябва да развиваме наука на високо ниво, в противен случай нямаме бъдеще.
Субективните причини са все още съществуващите порядки от миналото, които често са пречка за бързото развитие на даден учен или научна група в научните ни институции. С годините нещата се променят и тези неща отшумяват, но на всички от моето поколение ни се искаше това да стане някак си по-бързо.

– Избирали сте шест пъти работа в чужбина и отново сте избирали България. Защо?

– Всеки напорист студент или млад учен си мечтае да има ново предизвикателство, да иде в нова среда, да срещне нови хора, нови научни теми. И всеки мисли, че като получи всичко това, ще се почуства щастлив. Работата ми в чужбина беше много успешна. Като резултат от нея аз имам защитена дисертация и много хубави научни статии. От работата си в чужбина бях удовлетворен, но не и щастлив. Затова и всеки път се връщах у дома, затова и ръководя българска научна група в български научен институт.

– Какво може да привлече младите хора към работа в тази сфера?

– Интереса към науката е нещо, с което човек се ражда. Това е фактор, който е много по-силен от високата заплата или административен пост. За учените всеки ден е различен и интересен, откриват се нови неща и се задават нови въпроси. Това е незаменимо. Ако първият въпрос на младият човек е за заплатата, то той не е готов за научна работа. Това не значи, че хората на науката не искат да получават достойно възнаграждение, просто приоритетите са други.

– Как успявате да си осигурите нормални условия за работа?

– Необходима е много голяма инициативност и борбеност в една конкурентна среда. Борим се за всяка финансова възможност, осигурена от Националният фонд „Научни изследвания” или от други източници в Европа и света, за да осигурим необходимите средства за работа. Участието ни с иновативни проекти е задължителна необходимост в конкурси, в които се състезаваме с много достойни конкуренти.

– Как могат да се премахнат административните проблеми?

– Административните проблеми могат да се решат с политическа воля както на държавно, така и на структурно ниво. Държавата трябва да полага усилия и да създава по-добри условия за кандидатстване, при които качествените изследователи да получават възможност за проектно финансиране. Всяка научна структура също трябва да поставя конкурентното начало като приоритет, в които най-добрите институти, отдели и групи да бъдат категорично разграничени и стимулирани за сметка на тези, които не демонстрират качества. Това би дало тласък за добрите и стимул за младите учени, които ще видят реален резултат от усилията си.

– Биомедицинските науки имат доста широк спектър от приложимост. Добра ли е връзката между изследователите в тази област и представителите на бизнеса?

– Навсякъде по света иновациите в биомедицинските науки са обект на огромен интерес от страна на бизнеса. За съжаление у нас бизнеса в повечето случаи е на ниво търговски фирми. Много малко са организациите, които биха загърбили бързите печалби и биха искали да развиват производствена дейност с внедряване на нови типове лекарствени средства и ваксини. Това предполага огромен ресурс и аз се надявам, че българските фирми ще достигнат ниво, при което ще могат да развиват и разработват изобретенията от научните лаборатории.

– Казвате, че нашите университети са донори на западноевропейската и американо-канадската икономика. Как може да се спре това?

– Само и единствено с целенасочена държавна политика. Създаването на адекватни условия за труд, развиването на технологични центрове асоциирани с научни лаборатории и осигуряването на достойно заплащане на труда им би разопаковало багажа на младите, които намират реализация на пазар, оценяващ вложените в обучението им средства и усилия. Създаването на специални фондове за финансиране на групи от млади учени, ръководени от завръщащи се от чужбина български специалисти би облекчило до голяма степен административните трудности за едно такова начало.

– Изкушавате ли се все още от политиката, бяхте кандидат за президент?

– Откровено казано, никога не съм се изкушавал от политиката, защото безкрайно много обичам професията си. Близките и колегите ми знаеха, че това беше опит за насочване на вниманието на обществото към проблемите на образованието и науката. Един евентуален публичен дебат на тази тема би бил от полза за всички, имащи отношение към тези приоритетни за Европа направления. Благодаря на тези, които гласуваха за мен и моите идеи. Освен кандидат за президент аз съм автор на две книги с поезия, фотограф и още много други неща. Но все пак аз съм учен и това е моето настояще.

Въпросите зададе: Евелина Гечева