Аз всъщност не съм учител по пеене и мразя това название. Учител по пеене значи този, който гледа часовника: „30-40 минути минаха, слагай парата там и си отивай“.
Това за мен не е важно. По-важното е да станат наистина артисти. Аз деля певците на две категории- певци и певци-артисти. Днес операта има нужда от певци-артисти.
Предложиха договор на една моя ученичка в Мадрид. Единственото нещо, което са я питали, е дали може да пее, завързана за краката с главата надолу.
Не знам имам ли право да фабрикувам тези млади хора за едно доста неизвестно бъдеще. Но хайде да не сме съвсем песимисти. Аз имам подкрепата на Нов български университет, която е много-много важна, защото ми предлагат невероятни условия и невероятна организация.

4 септември, 2012 14:48 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Дони коментира на 4 септември, 2012 г., 17:05 ч.
Певци-артисти- доста рядко срещани, но все пак ги има. Тя може да усети тънката граница и да ги подбере адекватно
А това „с главата надолу“ ми хареса най-много :))))