Графиката на Иван Нинов се разпознава безпогрешно

Графикът Иван Нинов е от художниците, които са потвърждение на тезата, че творческите постижения не се измерват с дипломите от художествените академии. Роден е през 1946 г. в с. Цонево, Варненско, завършва през 1969 г. Художествената гимназия – сега Национално училище за изящни изкуства “Илия Петров” – София. От 1970 г. Иван Нинов участва във всички големи прояви на художествения живот у нас, заемайки убедително и успешно своето заслужено място сред българските графици. Вече повече от 40 години той се откроява като самотна, но забележителна фигура в българската графика. Иван Нинов взима през годините участие в многобройни международни биеналета и триеналета на графиката у нас и в чужбина, като те му донасят многобройни награди. Иван Нинов е участвал в представителни изложби на българска графика в САЩ, Аржентина, Мексико, Германия, Норвегия, Русия, Унгария, както и в Есенния салон в Париж. Ползотворна бе за него и специализацията в международния център за артистична дейност “Сите дез’ар” в Париж. Резултатът бе показан в две изложби в Париж и в София. Иван Нинов има зад гърба си множество самостоятелни изложби – в Прага, Братислава, Виена, Малага, в София – в галериите “Леседра”, “Крида-арт”, “Отечество”, Националния дворец на културата, Националния изложбен център за съвременно изкуство на Съюза на българските художници на ул. “Шипка” 6 в София, в Пловдив – в галерия “Арт-класика”, Варна – галерия “Навил арт” и много други.

Иван Нинов се отличава със своя лаконичен, но изразителен графичен език сред обичайното многообразие, многословие и натрупване на образи, характеризиращо произведенията на българските графици от 60-те години насам. Той отбягва фантазните образи, онези сънищно-халюцинаторни претенции и фигури на хибридни същества, с които изобилстват общите и самостоятелните изложби, залагайки на простите форми и на нашия здрав разум.

Голяма част от търсенията на Иван Нинов са насочени към експериментиране с абстрактните форми, техния ритъм, цвят и структура. Така се раждат големите му цикли “Въображаеми пейзажи” и “Пространства”. В тях се долавя нещо от грубите, бетонни форми на градовете, в които живеем, от студенината и алиенацията, които добиват все по-големи размери. Всичко това не е директно предадено, а се промъква като отглас от наблюдения, спомени и сънища, породени от общуването със съвременните градове. За мен особено сполучлив е цикълът на автора “Природа”, с интимното въздействие на малкия формат. Цикълът “Еко” разкрива тревогата на Иван Нинов за съдбата на природата, за обкръжаващата ни среда, изразени чрез ствола на дърво или къс камък. Зрителят е оставен да гради и разпознава свой свят около центъра, предоставен му от Иван Нинов.

В своите натюрморти, които често озаглавява “Мъртва природа”, Иван Нинов се придържа към образите на предметния свят. Изобразените в натюрморта предмети привличат със своята обемност и благородния блясък на метала. Предметът тук е главно действащо лица, а абстракциятна е забравена някъде далеч. Натюрмортите носят нещо от уменията на старите майстори, на малките холандци – “Натюрморт с чаши и лимон”, “Натюрморт с чаша”. Преклонението към големия съвременен майстор на натюрморта от Италия Джорджо Моранди Иван Нинов изразява не само в литографията си “По Моранди”, а и чрез отношението си към формата и взирането във внимателно избраните и съпоставени предмети. Той често прилага фотоспособи в съчетание с литография, които добавят търсената атмосфера на стара снимка и съхранени спомени – “Натюрморт с кукла”. “Формите изплуват от плътни черни петна, независимо дали са извадени със “суха игла” или с колажирането на фотографското изображение”, пише за него изкуствоведът Свилен Стефанов. “В рисунката личи една категорична “мекота”, едно “грапаво разпрашване” по краищата на обемите” – рисунката, която е не само подготвителен етап от работата на Иван Нинов, но носи въздействието на завършена творба и с право заема значително място в самостоятелните му изложби. Рисунката с въглен е посветена на натюрморта, но и на фигурата, на портрета, на изразителните женски и мъжки лица. След известно отдалечеване от човешката фигура и от образа на човека, Иван Нинов очевидно се е завърнал трайно към него. Човекът присъства в графичните композиции “Стъпки” и “Акт” като фрагмент, носещ една силна знакова натовареност.

Иван Нинов поставя в центъра на графичния лист образа – знак – предмет или абстрактна форма. Той създава графика, която се помни и разпознава безпогрешно. Поради своя лаконичен, но изразителен графичен език. Езикът на един мълчалив и скромен човек, който изрича това, което трябва да каже чрез черното и бялото върху графичния лист.

Ралица Базайтова