„Еразъм” – излишен лукс или необходимата промяна? - Академика

Програма „Еразъм” е една от най-популярната за културен обмен в Европа, Да, културна, не образователна, както смятат повечето хора. Всяка година Европейският съюз отделя десетки хиляди евро, за да може студентите от общността на прекарат един или два семестъра в друга страна; да се потопят в различна култура, да я приемат или отхвърлят, но във всеки случай да имат достатъчно време да я разберат. И по този начин да станат с една идея по-достойни „граждани на света.”

Но дали тази крачка е оправдана за повечето студенти? Само човек, който е бил на такъв обмен, може да разбере истинската същност на специфичното прекрасно чувство да си „еразъм” студент. И все пак дали преди неспокойното чакане на летището, с присвито от вълнение сърце, не се крие една дълга, тромава процедура, плюс стабилни финансови разходи?

Що се отнася до моите колеги-ентусисти за обмен от България – второто нещо, което им идва наум, след визуализирането на неспирните купони, е финансовото изражение на нещата. Средната стипендия, която се отпуска е 300 евро и варира от страната, в която отиваш. Трябват и още толкова на месец, за да се живее спокойно. Тук отново нещата варират от това дали университетът в приемащата страна ти предлага общежитие. Този лукс в никакъв случай не е задължителен. Наемът, който се явява най-големият разход, варира от личните претенции на всеки студент. Но обикновено стипендията го покрива. Другите разходи трябва да бъдат предвидени.

Ако приемем, че студентът има възможност да отделя ежемесечно средна българска заплата, то тогава трябва да бъде готов да мине през най-голямата пречка – администрацията. Не бих искала да слагам всички ВУЗ-ове в България под общ знаменател, но поне в Софийския е така – липса на достатъчно информация и хора, с които да се консултираш.

Първият важен момент е подборът на одобрените кандидати. Няма уеднаквени критерии. На някои места се гледа само успехът, на други има интервю, на трети се пише есе, на четвърти оценяват преподаватели, на шести – хората от Студентския съвет. Теоретично студентите с диплома за владеене на чужд език и приличен успех се нареждат по-напред в класацията. За съжаление е спорно дали това се припокрива с практиката. И все пак, ако бленуваното фигуриране в списък, окачен пред някой кабинет, е украсен с вашето име, не се радвайте прекалено много на изхабените нерви – трудното тепърва предстои.

Много е важно човек да се свърже с бивши еразъм – студенти от своя факултет и да ги помоли за информация, защото, ако разчита само на Международните отдели, има опасност да изпусне срок или някой важен детайл. Трябва да се поддържа непрестанна връзка с чуждия университет и отрани да се издирват квартири и изгодни билети. Към цялото суетене се прибавя евентуално и опреснителен чуждоезиков курс и проучване за забележителности в страната, начини за забавление, типична кухня и култура….

Именно някъде след този етап идва вече описаната картинка на летището, със сладкото очакване за едно прекрасно изживяване.

А прекрасното се случва. Атмосферата изведнъж се променя – липсват старите физиономии и дейности от ежедневието. Появя се едно ново място с цялото си очарование. Наоколо се заговаря на мелодична смесица от всякакви чужди езици. Но въпреки първоначалния тих шок, човек усеща, че няма време за губене в мисли за мястото, откъдето идва, защото най-малкото престоят му е ограничен. Старите приятели и колеги са заместени от хора от цял свят, носещи част от своята култура, която неизбежно ти прехвърлят. За да има някакъв ред в цялата тази концентрация на различни чуждестранни студенти, са създадени така наречените Еразъм организации, или ЕSN ( Erasum Student Network). Te организират ежедневно културни, развлекателни, туристически или образователни дейности, който стават място за опознаване и споделяне на интереси. Или с други думи – няма опасност човек да се почувства самотно. Естествено идва и ученето, в което е нормално човек да се чувства по-неуверен в началото, най-малкото, заради езиковата бариера. Независимо дали университетът е по-уважаван или не, дали преподавателите са по-консервативни или не и дали дисциплините са трудни или не – винаги има разбиране, че студентът е там по обмен и критерии невинаги са така високи, каквито биха били иначе.

Еразъм – студентът е нещо средно между турист и изследовател на нравите; на младеж, стараещ се да предаде своята култура по най-добрия начин и такъв, който е отворен за нови хора и предизвикателства. Освен неизменната купонджиийка атмосфера; усъвърществането на езика; създаване на многобройни контакти и възможността да разнообразиш понякога скучното ежедневие, съществува и нещо друго. Това е отговорността от предоставения шанс – преодоляване на предизвикателства, които ти се предоставят в чуждата среда; проучване на академичната среда; максимално добро представяне на изпитите…..Не трябва да се забравя, че последното е едно от условията за невръщане на предоставената стипендия.

И неусетно идва отново онази ситуация, описана по-горе – залутан студент на летището с билет в ръка. Той отново е изправен пред трудна задача – да се завърне оттам, откъде е дошъл без да попадне в така наречената „еразъм депресия”, която се поражда от рязко намаляващо темпо в ежедневния ритъм. Друга сериозна и нелека задача е приравняване на чуждите изпити с тукашните. Това невинаги е преодолимо, заради споменатата пречка, наречена „администрация”.

Въпреки пречките, които изникват по пътя към реализация на този обмен, смея да кажа, че има голяма вероятност това да се окаже „най-ползотворният” семестър през следването ви. Чувството, че вече си по-отворен към света и към другите, не бива да бъде помрачавано от малките неудачи по пътя към постигането му. Програма „Еразъм” е един от най-достъпните шансове за междукулкултурен обмен, докато човек следва. Усилията определено ще си заслужават.

Косара Белниколова