Истината е във времето

23 октомври, 2012 12:11 | Мнения | Няма коментари

Родена съм през 1989 година. Не съм имала възможността да живея по времето на комунизма. Не знам какво е това и защо от време на време става център на политически събития. В главата ми са запечатани спомени от времето, когото бях малка. Чувах майка ми и баща ми как казваха, че, по време на комунизма, животът е бил спокоен.Имало е ред, ценности, традиции. Е да чувала съм и, че по това време хората са имали много пари, но магазините били празни. Сега хората нямат пари, а в магазините – бол. А спокойни ли сме? А къде са ценностите и традициите? Всеки може да отговори сам за себе си.

Какво значи демокрация, какво значи комунизъм? За мен това са две думи, носещи отпечатъка на времето. И времето е както „добро”, така и „лошо”. Зависи от гледната точка, нали? Всеки има своя истина.

Но времето напомня за себе си и ни връща назад. Без да искаме ставаме свидетели и участници на това, което е било. Доказателство за това е случката по повод конференцията на Людмила Живкова. И то не самата случка, а мястото на събитието. Удачно ли беше конференция от този тип да се проведе в центъра на София, в СУ „Св. Климент Охридски”? Ще оставя с отговора на този въпрос да се занимават „експертите”.

Независимо програмата на конференцията и конотациите, които носи името Людмила Живкова, случващото се беше възможност, да си спомним миналото. Не да сложим етикет, а да отдадем почит и внимание. Не на комунизма, а на времето. На времето, от което идваме ние. Нека не забравяме, че в това време са живели нашите майки и бащи, баби и дядовци. Такава е била системата, такъв е бил редът. Дали те са роптаели срещу тях, или са приели обстоятелствата. Нима някой избира съдбата си – къде, кога да се роди и за какво да се бори. И кои сме ние да роптаем срещу времето и срещу предците си. Това, което можем да направим е да приемем времето, системата, героите. Да се съгласим с него, защото то е част от нашата история. Нека просто кажем БЛАГОДАРЯ!

И да погледнем напред. А бъдеще и настояще няма без минало. Защо тогава да го отричаме?

Катерина Иванова