Вежди Рашидов: Едно от най-големите постижения на България е подписването на споразумение с Лувъра

По повод постоянните културни прояви в столицата потърсихме министъра на културата Вежди Рашидов, за да ни разкаже по-подробно за случващото се. Ето какво каза той за Академика БГ/akademika.bg

– Какво означава за България експонирането на Тракийското златно съкровище в Лувъра ?

– Всички ние знаем, че територията на България е изключително богата на културни ценности от различни епохи. Днес във фондовете на историческите и археологическите ни музеи имаме уникални образци на тракийската култура и изкуство, които имат изключително висока научна и художествена стойност и са известни по цял свят.
Ежегодно се откриват и нови свидетелства за наследството, оставено от траките по българските земи. Това допринася за задълбочаване на научните изследвания, обогатяване на постоянните и временните експозиции, увеличава интереса към страната ни и е сериозна предпоставка за развитие на културния туризъм.
Доказателство за високата оценка на тракийските ни съкровища е нарастващият брой на гостуващи изложби от България в институции с изключителна репутация, като например през 2011 г. беше представена такава в Европейския парламент. Имаме покани и от редица други държави.
Безспорно едно от най-големите постижения на България през 2012 г. в областта на културата е подписаното в началото на тази година споразумение с Музея „Лувър”, Франция. На този етап вече стартира работата по първия ни съвместен проект, а именно – през 2014 г. в Музея „Лувър” да бъде представена експозиция, посветена на тракийското изкуство и култура. Когато подписвахме Споразумението за Лувъра неговият президент и вече мой добър приятел Анри Лоарет се обърна към мен с думите: „Бъдещето на Лувъра минава през България”. Убеден съм, че това наистина е така, защото това Споразумение дава изключителен шанс на страната ни да покаже уникалното българско наследство в световния Музей, да обучи специалисти на музеен мениджмънт, да прави съвместни археологически проучвания с Лувъра, да представя свои колекции там и да показва ценности от Лувъра у нас.
Самият Анри Лоарет не скри, че при визитата си в нашата страна по моя покана е видял изумително културно наследство. Неговите думи бяха: „Това наследство непременно трябва да се покаже в Лувъра”. Това е една наистина висока оценка за страната ни и аз смятам, че тепърва ще осъзнаваме какъв огромен пробив на културата ни в Европа сме постигнали.

– Колко средства са необходими за поддържането на „Париж 1900”, докато е в България?

– Бюджетът на изложбата възлиза на 130 000 евро. Финансиран е от Френския институт в България, от банката „Креди Агрикол” в качеството й на меценат на културата и от Министерството на културата.
Това е една изложба, на която обаче не бива да гледаме от финансова гледна точка, защото няма достатъчно голяма сума, която да направи такава добра реклама на страната ни, както „Париж 1900”. Тази изложба е уникална по много причини и само една от тях е, че в нея могат да се видят документи за българското участие в световното парижко изложение през 1900 г. Изложбата се допълва с редки и ценни документи, както и с колекции, които България е представила на изложението и които „Пти пале” реши да съчетае с произведения от френските колекции на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.

– Каква е ситуацията с българските читалища? В последно време се наблюдава раздвижване. Годишно какви суми усвояват читалищата?

– Съвсем наскоро в Министерството имахме прекрасен повод, свързан с българските читалища. В Деня на народните будители връчих наградата „Златен век” на председателя на Съюза на българските читалища Николай Дойнов за големия му принос в развитието и популяризирането на българската култура. Ако българският народ е оцелял през вековете, то това е най-вече благодарение на културата и духа си. В този смисъл читалищата и днес продължават да стоят в основата на тази културна пирамида, те опазват националната ни духовност. Успяхме да постигнем и увеличение на заплатите на работещите в читалищата, както и на музейните работници и на служителите в библиотеките. Успяхме след три години усилия да се преборим да вдигнем заплатите в сектора, като всички тези положителни неща се случват и благодарение на доброто ни сътрудничество и съвместна работа със Съюза на народните читалища
Българските читалища със своята над 150-годишна традиция и днес, в Обединена Европа, поддържат и развиват, наред с фолклора, всички творчески заложби, както и стремлението към познание и единение на обществото ни. Културната и социалната мисия на читалищата е отговорна и значима за демократизацията, за израстването на умно и талантливо младо поколение.
За три години (от 2009 досега) Министерството на културата осигури 7 700 000 лв. за българските читалища, като така подпомогна едни от най-старите ни културни центрове да се обновят и да закупят нова литература за своите читатели, защото във всяко читалище има и библиотека.
440 тома историческа и образователна детска литература от поредиците на вестниците „24 часа” и “Труд” тръгнаха за културните центрове на България в Лондон, Париж, Берлин, Рим, Виена, Варшава, Прага, Братислава и Будапеща на 4 юли 2012 г. Дарението се състоеше от 12 луксозни тома на “Голяма енциклопедия България”, 10 тома на “Бележитите българи”, 10 тома на “България – загадки от вековете” и 12 броя от детска образователна поредица “Вече знам”.
През 2012 г. осигурихме и един милион лева за закупуване на книги за българските библиотеки. Средствата са по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.
Ето защо грижата и подкрепата за любителското творчество подхранват изкуството – за да не стихва възхищението на ценителите у нас и в чужбина към българското духовно наследство и към модерните постижения на творци и изпълнители. Трябва да се работи и още за модернизиране на читалищата в страната, за да станат те интересни и привлекателни за младите хора.

– Пред Академика БГ казахте, паметникът пред НДК трябва да се възстанови. Какво се случва с него в момента?

– 20 години този паметник се руши, 20 години никой не взе адекватно отношение относно неговото състояние. И когато „ножът е опрял до гърлото” се питам – не е ли вече твърде късно? Къде беше нашата будна съвест през останалото време? Пред очите ни се разруши един от най-хубавите скулптурни релефи на хотел „София”, когато го продаваха. При този вандализъм очаквах много хора, дори и авторите като големите скулптори Крум Дамянов, Иван Нешев, Валентин Старчев да реагират. Аз бях сред малцината, които реагираха, но за съжаление това остана глас в пустиня. Колко хора забелязаха, че на мястото на откраднатия паметник на Владимир Димитров – Майстора в село Шишковци отново в същия вид стои нова отливка на същия този паметник. И това стана благодарение на една моя заповед, с която разпоредих паметникът да се отлее отново. Явно е, че трябват още по-крути мерки срещу крадците на паметници.
Така че този въпрос е двояк – всеки ще остане в лошите страници на историята, ако е рушител. Прав е Светлин Русев, че поиска да се види какъв е бил паметникът и в какво безхаберие сме живели, за да го докараме до това дередже.
Безстопанствеността създава разруха. Паметникът пред НДК беше един много съвременен за мисленето по това време. Един от малкото паметници с много модерен подход, който дори социализмът трудно приемаше. Така че Старчев е един талантлив човек.

– На какъв етап достигна проектът „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”? Той трябва да бъде окончателно завършен през 2013 г.

– След м. август тази година Ларгото се превърна в пешеходна зона, като жителите и гостите на столичния град могат да наблюдават реставрацията на уникалните археологически находки.
На Ларгото вече има дръвчета и подходящо озеленяване, красиви каменни пейки и площадки с мозайки, наподобяващи римските оригинали.
Вторият етап от проекта е свързан с археологическите нива под пл. „Независимост” и под бул. „Кн. Мария Луиза”, а третият – с археологическите нива между бул. „Кн. Мария Луиза” и сградата на ЦУМ. След приключването на всички етапи София ще има исторически център, с който наистина ще можем да се гордеем, а защо не и да кандидатстваме той да бъде вписан в ЮНЕСКО.

– Какво предвиждате за поощряване на талантливите деца през 2013 г.?

– Насърчаването на творческите заложби и потребности на деца с изявени дарби е на основание Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби в областта на науката, изкуството и спорта. Специалната закрила на деца с изявени дарби включва мерки за насърчаване на творческите, научните заложби и потребности на деца с изявени дарби до 18-годишна възраст, класирани на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание в областта на изкуството и науката на национално или международно равнище, чрез еднократно финансово подпомагане в размер до три пъти гарантирания минимален доход за страната за участие в лагери, пленери и майсторски класове, организирани от средни и висши училища по изкуствата; стимулиране на деца до 18-годишна възраст чрез предоставяне на 12-месечна стипендия в размер 50 на сто от минималната работна заплата за страната. Право на стипендия има дете, което е класирано на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание в областта на изкуствата и науката на национално и международно равнище.

– Ще бъде ли преместен Националният исторически музей? Къде?

– Това е една стара идея – Националният ни исторически музей да се премести в сградата на ЦУМ. Тя стана особено актуална, след като разкрихме Антична Сердика, която се намира точно под сградата. С преместването на историческия музей в центъра на София ще бъде изграден цялостен културен образ на столицата ни. Така центърът на София има шанс да влезе и под егидата на ЮНЕСКО.
Но всичко зависи от това какъв резултат ще има след преговорите, които се водят. Разбира се, ще се преговаря със собственика на ЦУМ – г-н Гергов. Държавата няма да губи своя интерес, както и собствениците на сградата биха търсили своя интерес, целта е интересите да се срещнат по средата, така че никой да не бъде ощетен. Вярвам, че в името на културно-историческото ни наследство г-н Гергов ще откликне на всяко разумно предложение от страна на държавата.

– Мечта или реалност е проектът София да се превърне в най-хубавия европейски град?

– Смятам, че това трябва да бъде не мечта, а цел на всеки един жител на столицата. Ние понякога забравяме, че за да ни харесва мястото, където живеем, трябва първо да харесваме и да обичаме себе си и чак след това да се сърдим на общината. Не отнема чак толкова много енергия да изхвърлим боклука си на определените за това места, да уважаваме другите, да бъдем вежливи, да ценим историята си и да живеем с мисъл за утрешния ден.
В последните години София наистина се разви. Разкритите разкопки в центъра на града нареждат столицата ни до най-красивите и забележителни градове в Европа. А това със сигурност предизвиква интереса на туристите. През миналата година в София са реализирани почти 1 милион и 200 хиляди нощувки, като през тази година с откриването на Антична Сердика се очаква туристите в София да се увеличат многократно.
Виждаме как внушителните останки от античните крепостни зидове и улици спокойно съжителстват със съвременния административен център на столицата.
Оттук нататък от всички нас зависи колко бързо ще успеем да реализираме този проект – София да стане най-хубавият европейски град. А защо не и всички български градове да последват примера на столицата.

Катерина Иванова