(Не)възможното бъдеще на БАН

„Феодални старчета“ – така Симеон Дянков определи учените от Българска академия на науките през 2009 г. С това определение се съгласи голяма част от обществото – аз също. Академиците в БАН наистина ми приличаха на стари хрантутници.

За много хора „БАН“ извикваше асоциации за красивата сграда до Народното събрание и белите глави на академиците. Хрантутници, които почиват на стари лаври от времето на социализма. Тогава науката може би е работила, но това отдавна не изглежда да е така. Учените от академията бяха останки от едно старо време. Те отдавна бяха загубили своята актуалност.

Така си мислех, но не бях прав. Мнението ми за БАН се обърна, но едва когато отидох и видях работата на институтите с очите си. Видях другото лице на БАН. Видях младите учени, които макар с малки заплати работят с плам и желание. Тези изследователи имат успехи и постижения и се гордеят с тях. Георги Латев беше един от тях – свеж докторант-астроном в Института по астрономия към БАН. Той със заряд обясняваше, за последните астрономически тела и космически явления, открити от института.

Много учени проявяват инициатива – търсят финансиране, кандидатстват по проекти. Те не разчитат на заплатата и минималните пари за текущи разходи. Но за тях рядко се говори. Традицията в БАН е такава, че честванията на 100-годишнини и юбилеи е по-важно от новите постижения на активните изследователи.

Какво трябва да се промени

Сергей Игнатов наскоро каза, че голяма част от проблемите на БАН може да се разрешат от неговото ръководство. Но БАН не може да работи с изключително ограниченото държавно финансиране. Управниците на академията могат да работят за неговото увеличаване и допълването му от странични източници.

Симеон Дянков цитира данни, според които бюджета на БАН за 2012 г. е 120 мил. лв. От тях едва половината идват от държавата, а други 30 мил. идват от европейски програми и 30 мил. – от собствени приходи – патенти, продажби, наеми и други. Така се оказва, че държавата финансира едва половината от бюджета на институцията.

Акцент върху свежите учени

На пръв поглед може да звучи смешно, но БАН се нуждае от добър ПР. Академията трябва да разбере как да комуникира дейността си по-добре пред обществото. Аз си мислех, че БАН представлява празни сгради, пълна със хора, които отдавна трябва да са в пенсия, но сам видях с очите си, че не е така. Но колко други хора ще дойдат на място, за да разберат, че са сгрешили в оценката си за БАН?

ПР-ът на БАН трябва да е фокусиран върху младите учени. Почитта към академиците е много хубаво нещо, но е време те да минат на заден план и приложниците да излязат отпред. По-малко чествания на юбилеи и раздаване на награди за цялостни заслуги и повече пресконференции и информация за актуални открития и достижения на БАН. Има нужда от повече дни на отворените врати в отделните институти.

Ако общественото мнение е единодушно и БАН ни кара да се гордеем с него, заради това, което е, а не заради това, което е било – това ще доведе и до по-добро държавно финансиране. Много неща може да се кажат за сегашното управление, но не може да се отрече, че то действа според настроенията на обществото. Когато някой се е изцапал и медийните прожектори го осветят – той бива уволнен. Когато някоя институция е зле финансирана, но обществото я уважава и цени – тя бива финансирана подобаващо.

Допълнителното финансиране ще отключи възможността за кандидатстване по повече европейски проекти. Акцентът върху инициативните изследователи ще се увенчае със спечелване на пари от Европейския научен фонд и много други програми.

Това е един от пътищата пред БАН. Разбира се, новото управление на академията, което идва през декември може да предпочете да не поема рискове и да остане на същото място, без да се движи, без да се реформира. Така академията ще остане място за „преподаване“, но не и „правене“ на наука.

Алтернативите вече са на хоризонта – София Тех Парк може да се превърне в перфектното място на среща между бизнеса и науката, където младите български учени ще имат добро публично-частно финансиране и ще изследват и прилагат науката практически.

Цветан Манев