Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“: Бюджет 2013 е свеж полъх за системата, ако беше година след изборите

13 ноември, 2012 01:06 | Гост | 1 коментар

Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“: Бюджет 2013 е свеж полъх за системата, ако беше година след изборите

Юлиян Петров е председател на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Той даде специално интервю пред АкадемикаБГ/akademika.bg относно приетия на първо четене Бюджет 2013, средствата в него, предвидени за образование, като и за най-належащите реформи в системата.

– Г-н Петров, какво е Вашето мнение за Бюджет 2013, приет на първо четене?

– Ние многократно настоявахме да има прозрачност и дългосрочност на стратегия на финансиране на образованието и културата, но това засега не се е случило. Синдикат „Образование“ предлага да се знае какъв ще бъде размерът за отрасъл „Образование“ тази година и през следващите поне пет години, защото нашият отрасъл е останал недофинансиран през последните десетки години и не може за една година да достигне европейските стандарти. Сега знаем, че дори 6,1%, дадени през далечната 1992г. за образованието за една година, е непосилна задача на който и да е финансов министър днес. В Закона за Предучилищното и училищно образование и в другите реформи, започнали по предложение и с участие на учителските синдикати, са заложени много дейности, които изискват финансиране и то не символично, а с изявен приоритет към системата.
Затова бих казал – бюджет 2013 за отрасъл „Образование“ е свеж полъх за системата и би навявал големи надежди, ако беше първата година след изборите, а не годината преди тях.

– Как ще коментирате средствата от него, предвидени за образование – 2,9 млрд. лв?

– По наши разчети тези средства са с милион по-малко. Отрасълът е преоритизиран, не само от повечето пари за системата, но и от признанието, че за нашата система са необходими повече средства и от министъра на образованието, министъра на финансите и самия премиер г–н Бойко Борисов. Този извод беше многократно провокиран от Европейския съюз и от Интернационала по Образование, които от три години заявяват: „В криза сме, увеличете средствата за образование“.
И тук бих казал, че ако тенденцията за увеличаване на средствата за образование продължи и със следващия бюджет, гонейки размер от 5% от БВП, то тази първа стъпка би била успешна и обратното, ако следващия разговор за 5 % от БВП се случи преди другите парламентарни избори, то нашата система ще бъде със затихващ характер.

– Според Вас какво трябва да се промени в него до второ четене?

– През лятото социалните партньори в образованието подписаха КТД, в който се договорихме за увеличение на ЕРС с 15% в Бюджет 2013. Синдикат „Образование“ е сигурен, че тази договореност е предоставена на финансовия министър и на премиера. Тя за съжаление не е факт в проектобюджета за страната, т.е. няма предвидени средства за увеличение на ЕРС за страната. И за да няма недоразумения, бихме искали да разясним, че договореното увеличение на средствата кореспондира не само с увеличение на учителските заплати, но и с необходимостта от повече средства за издръжка на учебните заведения и поглед към освежаване и обновяване на материално-техническата база.

Синдикат „Образование“ има разчети за размера на средствата, необходими за отрасъла, но той би изплашил и финансовия министър, и премиера. Затова ще повторим, че нашите очаквания са свързани с дългосрочна стратегия за увеличение на средствата за образование, а не с възможните 20, 50 или 100 милиона, които правителството може да насочи към образованието, илюстрирайки с тези действия заявения от тях приоритет на образованието.

– Тези пари ще бъдат ли достатъчни за обезпечаване и реформиране на системата?

За да отговоря на този въпрос, ще се опитам да фиксирам параметрите на реформата в системата, а именно: ранното предучилищно образование със задължителен обхват на 5-годишните и 4-годишните, обезпечаване на МТБ и издръжката на детските градини и училища за тази политика; преминаването на едносменен режим на организация на учебно-възпитателния процес, който ще позволи въвеждането на целодневната организация в училище до седми клас; електронизация на учебно-възпитателния процес.

Обобщавайки, можем да заявим, че тези средства са достатъчни за започване на реформата и от това как ще се увеличават през годините, ще зависи с какъв успех и бързина ще се реализират промените.

– Според Вас достатъчно ли е предвиденото увеличение на учителските заплати с 11%?

– Синдикат „Образование“ е доволен от структурирането на социалния диалог през последните няколко години, който е на качествено по-добро ниво, сравнено с предходните години при предишните правителства. Определящо в този диалог е безспорно финансовият стандарт на педагогическите специалисти и съотношението на работната им заплата със средната за страната. Тази година нашите анализи показват, че учителската заплата е изостанала с 15% от средната за страната в последните 3 години. Учителският труд е несправедливо оценен и много ниско платен, а българският учител продължава да заема първо място в негативната класация на учителските възнаграждения в Европа.

Предложили сме няколко варианта за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти. Макар че процентът на увеличение беше много по-различен от сега възможните 10%, ние категорично заявяваме, че ако това увеличение не се случи към всички работещи в системата педагози, това ще увеличи съществуващото скрито напрежение и ще доведе до протести. Ние сме предоставили анекса на МОМН за увеличение на заплатите на всички педагогически специалисти с не по-малко от 10%. Средствата за това са налице с предоставените от правителството 96 милиона за увеличение на ЕРС, които ще отидат в бюджетите на учебните звена през 2013 година. Ако този анекс не бъде подписан, това ще нагнети безкрайно напрежението в системата.

– Какви са Вашите очаквания за правителствената политика в сферата на образованието през следващата година?

– Очакванията на Синдикат „Образование“ към политиката на правителството са големи, защото годината 2013 е годината на политическите избори, годината, която правителство, министерство и политици са много внимателни и загрижени за нашата система. В този смисъл сме умерени оптимисти.

– Какви са най-належащите реформи, които трябва да бъдат направени?

– Според Синдикат „Образование“ най-належащите реформи са няколко и те кореспондират с новия закон за предучилищното и училищното образование. Нашият опит показва, че всички реформи трябва да бъдат планирани, а не хаотични, на каквито се нагледахме в последните няколко години.

Според нас много важно е да се изясни: статутът на педагогическите специалисти и тяхната решаваща роля в учебно-възпитателния процес; статутът на директорите на учебните звена, тяхното предкариерно развитие, тяхната мандатност и контролът на управлението на детските градини и училищата; оптимизирането на учебниците, учебното съдържание и учебните програми, правейки ги достъпни и интердисциплинарни за учениците във всички образователни структури; приобщаване на родителите и техните организации в училище и извън него като отговорни партньори и помощници на процесите в учебните заведения.

В заключение Синдикат „Образование“ категорично заявява, че каквито и да са записаните в стратегията за образование и новия училищен закон реформи, те трябва да се провеждат със знанието и помощта на социалните партньори и необходимата обществена прозрачност.

Въпросите зададе Косара Белниколова

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. пухче коментира на 30 ноември, 2012 г., 23:42 ч.

    Какъв свеж полъх – на мен ми изглежда на въздух под налягане пфуууууууу