Янко Николов от обсерваторията в Рожен: Любовта към астрономията ни държи

Янко Николов е оператор на големия телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен. Академика БГ/ akademika.bg се свърза с него, за да ни разкаже повече за състоянието на обсерваторията и животът на един млад учен в нея.

– Господин Николов, разкажете ни повече за НАО-Рожен. С какво е уникална тя и важна ли е за България?

– Обсерваторията е построена за 1300 годишнината от основаването на българската държава. От тогава до сега си остава най-големия научно-изследователски комплекс в областта на астрономията в Югоизточна Европа. Освен научни наблюдения, каквато е задачата на всяка една професионална обсерватория – да добавя късчета познание към пъзела на вселената, в обсерваторията се провеждат практики за студенти; летни лагер-школи по астрономия за ученици. Това е една от малкото обсерватории в света, където може да отидете вечерно време и да погледнете през телескоп – имаме специално изграден посетителски център с малък телескоп, през който за пръв път към звездите поглеждат стотици хора през годината.

Астрономията е врата към физиката и тя може да отключи любопитството на децата да изучават вселената, нейните закони – едно познание, което може да ви е от полза, ако се занимавате с каквото и да е от областт

а на точните науки.

Дали е важна – живеем във време , в което приемаме повечето неща за даденост. Само преди два века изследванията по електричество и магнетизъм са спадали към

фундаменталната наука. Липсва познание
Във времена, когато Европа има стратегия за икономика основана на знанието – обсерваторията има голям потенциал, който все още не се използва докрай . За съжаление нашия фокус е съсредоточен за оцеляване, а не за развитие.за връзката фундаментална наука – приложна наука – развитие на технологии. От там и на мен понякога ми е трудно да отговоря на въпроса с какво е важна тя, само искам да спомена една мисъл на Айнщайн: „Човечеството е научило най-много наблюдавайки звездите“ . Освен това астрономията е наука, която търси отговор на фундаментални въпроси – как е възникнала вселената, как сме се появили ние , има ли живот другаде? Едни въпроси, чиито отговор търсят и български астрономи по целия свят на много престижни места, благодарение на опита , който са получили в обсерваторията.

– Обсерваторията е в тежко финансово състояние от няколко години. Според Вас, какъв е пътят за изход от ситуацията?

– Издръжката на обсерваторията е част от бюджета на БАН. Решението на проблема е въпрос на желание. През 2010г. България приема национална пътна карта за научна инфраструктура. Обсерваторията е включена в нея чрез проекта РАЦИО „Регионален астрономически център за изследвания и образование“ (http://nao-rozhen.org/projects/fr3.htm). Началото на проекта трябваше да бъде през 2011г. – за сега сме на края на етап предпроектно проучаване като няма индикации, че проекта ще бъде задвижен и след това. Решението за това е в ръцете на Министерски съвет и по никакъв начин не е обвързан с бюджета на БАН. Парите за проекта за 5 години не са много повече от отпуснатите за ремонт на спортната зала в Ямбол – пари отпуснати чрез преструктуриране на сегашния бюджет. Идеята ни е след направата на този проект обсерваторията да може да получава и европейски средства към издръжката си, включвайки се в мрежа от телескопи.

– Какви са рисковете, ако съоръженията останат без отопление през зимата?

– Обсерваторията е била частично консервирана само веднъж – зимата на 97-ма година. Парите дадени за ремонт на сградите след това са превишили „спестените“ . Има опасност за куде-спектрографа, който работи само при положителни температури. Както и за новата управляваща система, която е направена по спечелен проект по ФНИ през 2009 година. Има опасност и за проект с европейски средства, спечелен само преди няколко седмици от наша колежка – ако няма наблюдения, няма и как да отчетете проекта.

– Миналият месец беше обявена дарителска кампания за обсерваторията. Как въври тя. Ще помогне ли за допълване на нужните още 250 хил. лева?

– Събраните средства до момента са около 1500 лева, като имаме обещание за дарение от голяма фирма до 20 000 лева.

– БАН е известна със своите академици, но знаем много за младите учени в академията. Разкажете ни за вашия академичен път и как станахте оператор на най-големия телескоп в

Югоизточна Европа?
– Длъжността е на технически помощник и аз започнах работа, когато бях втори курс студент. След период на сериозно обучение и взети изпити към него ви позволяват да работите самостоятелно с телескопа. Последните години съответно аз съм предавал моя опит на колеги.

– Професията Ви е доста необичайна. Как минава едно Ваше денонощие на обсерваторията? Често ли се прибирате в София?

Наблюдения с око не се правят на телескопа . Телескопа е ефективен само във времето, когато е отворен затвора на камерата и телескопа събира светлината от изследвания обект. Само за сравнение – 1 секунда време на едни от най-големите телескопи струва един долар – 20 минути са около 1200 долара. При нас това е цената да наблюдават и трите телескопа цяла вечер.– Аз съм дежурен около 10 дена всеки месец. Повечето време съм в София. Наблюденията всъщност започват с подготовка на апаратурата 1-2 часа преди залеза на Слънцето. Ако има нещо, което да се направи по апаратурата – отиват и няколко часа през деня. След това изглежда малко скучно – направа на калибровъчни полета, снимане на обекти, работа с приемната апаратура.– Мястото и режимът на работа предполагат известни лишения. След като директорът на обсерваторията доц. Таньо Бонев обяви, че намалява заплатите на всички учени до минималните за страната, какво още Ви задържа там?– Това, което ни държи там е любовта към това, с което се занимаваме. Ако парите са единствено измерение, няма как да съществува обсерваторията. Ентусиазъм е може би думата, която най-много приляга на това, но и той е до време. В България е притеснителна скоростта, с която губи млади и образовани хора.

Цветан Манев

Снимки: Янко Николов, личен архив