Млад учен от БАН: Не мога да си представя какво е държава, в която няма наука

Светла Цветкова е перспективен млад учен, докторант в Института по Астрономия с НАО Рожен (Национална Астрономическа Обсерватория), БАН. Нейната работа е свързана основно с изследването на звезди. Била е дежурен наблюдател през 2010 г. във френската обсерватория Пик Дю Миди (Pic du Midi). Тя и нейните колеги непрекъснато правят открития със световна значимост. Ето какво каза Светла в специално интервю пред Академика БГ/Akademika.bg:

-Разкажи ни малко повече с какво се занимава сектор „Звезди и звездни системи“ към Института по астрономия на БАН

В нашия сектор са обособени няколко работни групи, като всяка група изучава звезди и звездни системи на различни стадии на еволюция. Групата, в която аз работя, изследва магнитната активност при звезди след Главната Последователност (ГП). Нашето Слънце се намира на еволюционен стадий ГП – тук звездите горят водорода в ядрата си. Изследванията ни разширяват познанията за условията за действие и видовете магнитно динамо в контекста на звездната еволюция. За нашето изследване използваме спектрополариметрични данни и благодарение на метода Zeeman Doppler Imaging, сме способни да картографираме магнитните структури по повърхността на звездите. Звездните магнитни полета се измерват чрез ефекта на Зееман. Този ефект се характеризира с разцепване на спектралната линия на няколко компонента при наличието на магнитно поле. Тези компоненти са поляризирани. Тъй като звездите, които изучаваме, имат много слабо магнитно поле, ние може да изследваме само Стокс V, където V описва кръговата поляризация. Изследването ни се базира на извадка от около 60 звезди и вече имаме редица публикации по темата.

Работата ни се базира на наблюдателен материал, получен предимно с телескопите на НАО Рожен. Това са 2-метров рефлектор; 50/70 см Шмид телескоп; 60 см Касагрен телескоп. Институтът разполага и с още една астрономическа обсерватория в гр. Белоградчик. Там се намира още един 60 см телескоп.

Използва се и наблюдателен материал, получен и в обсерватории извън България – обсерваторията Пик Дю Миди във Франция; CFHT (Canada-France-Hawaii-Telescope) намиращ се на Хаваите; обсерваторията Скинакас, Гърция и др.

-Кое е последното откритие, което сте направили?

Тук бих желала да спомена резултати на всички колеги, защото са наистина интересни и заслужават внимание. Те са следните:

-По моята тематика има две важни новини. За първи път е регистрирано магнитно поле на Бетелгейзе, червена ярка звезда в съзвездието Орион. Звездата е свръхгигант от късен спектрален клас. Преноса не енергия към повърхността се осъществява посредством гигантски конвективни клетки. Структурата на звездата, наличието на магнитно поле и бавното й въртене, говори че вероятно в звездата действа друг тип динамо, различно от слънчевото. Статията е на френско-български колектив и е публикувана в журнала за астрономия „Astronomy & Astrophysics“.

-Базирайки се на цялостните резултати от своето проучване за магнитната активност при късните звезди (статиите се публикувани), българо-френският екип предложи да бъде обособен нов клас „Магнитно активни гиганти” на симпозиума на Международния Астрономически Съюз, който се проведе тази година в Бейджинг, Китай. Решението се очаква. Необходимостта от това се налга от факта, че в момента по-голямата част от тези звезди са класифицирани в други класове, което не отговаря реално на природата на обектите.

-Открита е втора катаклизмична променлива 2MASS J01074282+4845188 от български астрономи. Първата такава звезда е KR Aur. Открита е от проф. Малина Попова.

-Открита е екзопланетата WASP-3b с телескопите на НАО Рожен. Има и други постижения на колегите. Подробности могат да бъдат намерени на страницата на НАО Рожен.

-Върху какво работиш в момента?

-В момента завършвам своята докторантура и пиша тезата си. Продължавам с обработката на нов получен наблюдателен материал, дискутираме резултатите с колегите, подготвят се статии както за отделни звезди, така и като цяло за извадката от звезди. По-подробно се занимвам с една конкретна звезда – ? Ceti. Тя е единичен гигант от спектрален клас К0 III, има радиус 18 слънчеви радиуса и маса 3.5 слънчеви маси. По спектрополариметрични данни беше изследвана промяната на магнитното поле в периода 2010/2012 г. Определихме период на въртене на звездата от 215 дни. Чрез метода Zeeman Doppler Imaging направихме 2 магнитни карти на повърхността на звездата. Установихме проста диполна структура. Резултатите са доста интересни и статията ще бъде пубикувана в Astronomy&Astrophysics.

-Разкажи ни за работата ти като наблюдател във френската обсерватория Пик Дю Миди, как попадна там?

Имах възможността да работя на френската обсерватория Пик Дю Миди (Pic du Midi) към CNRS като дежурен наблюдател (service mode) през 2010 г. Обсерваторията се намира на почти 3000 метра надморска височина в Пиринеите. По една седмица от всеки месец (септември, октомври, ноември) бях дежурен наблюдател на 2-метровия телескоп. Апаратурата към този телескоп е спектрополариметъра НАРВАЛ – модерен инструмент, позволяващ регистрирането на магнитни полета с голяма точност чрез поляризирана светлина. Екипи от цял свят кандидатстват, за да получат наблюдателно време на този телескоп, съответно наблюдателното време се заплаща от спечелилите. Комисия избира кои проекти да получат наблюдателно време и с какъв приоритет да бъде. Всяка нощ (когато метеорологичните условия позволяват) се наблюдават обекти от тези програми, прави се автоматична първична обработка и данните се изпращат на съответните екипи. Организацията е такава, че е достатъчно да има един дежурен наблюдател, който да отговаря за изпълнението на наблюдателната програма през нощта, т.е. да наблюдава обектите на екипите, които са спечелили време на телескопа. Аз бях един от тези наблюдатели. Дежурствата са по една седмица на месец и заедно с наблюдателя, работят и двама оператори и един инженер. През останалото време на трите месеца (когато не бях дежурна на телескопа), работех с френските колеги в град Тарб (близо до Тулуза) в Institut de Recherche en Astrophysique et Planetologie, CNRS – Universite Paul Sabatier. През 2011 г. използвах програма Еразъм и отново имах възможността да работя с колегите в гр. Тарб. Опитът ми там беше безценен. Получих нови познания за апаратурата, за наблюденията, за методите на обработка и анализ.

-Какво задържа един перспективен млад учен като теб в България като всички знаем, че средствата за наука у нас са крайно недостатъчни?

Никъде по света астрономите не работят за пари. Това не е професия за пари. Желанието за знания, за опознаване на света е по-силно от това да работим нещо друго, което не ни е интересно, само заради голямата заплата. Естественото любопитство за света се намира във всеки човек. Разбира се, астрономите в други държави имат по-добър стандарт на живот, но като цяло и самите държави са в по-добро икономическо положение от България. За жалост това е ситуацията в наши дни у нас. Все още имаме надежда, че положението ще стане по-добро и ще има по-светло бъдеще за науката в България. Не мога да си представя какво е държава, в която няма наука.

-А прави ли нещо българската наука, за да привлича младите хора да се занимават с научна дейност?

-Липсата на финанси кара младите хора да се отказват от научната работа и да се ориентират към бизнес сектора. Ниските заплати, лошата база, липсата на консумативи не са никак привлекателни опции за бъдеща работа. Мои колеги, макар и висшисти по физика и астрономия, все пак избраха бизнеса. Има недостиг на млади хора и това е голям проблем.

Въпреки тези проблеми, смея да кажа, че атмосферата в моя институт е много креативна. Всички имаме достъп до апаратурата и телескопите за получаване на наблюдателен материал. Колегите са готови за дискусии, помощ и съвети, за съвместна работа, за обучение на младите хора.

-Налага ли се ИА с НАО да търси допълнителни средства, за да функционира и от къде?

Бюджетът на института е част от бюджета на БАН. Тези пари стигат само за заплати и издръжка на двете обсерватории (НАО Рожен и АО Белоградчик). Но както се вижда през последните години тази сума не покрива разходите за всичките 12 месеца на една година. Миналата година правителството отпусна целево средства, за да успеем да „закърпим” годината без да се налага да затваряме обсерваторията. Тази година бяха сключени два договора между нашия институт и две министерства – министерството на земеделието и храните и министерството на околната среда и водите. Изпълнението на тези проекти вече започна, част от парите са преведени и с тях са покрити нуждите на обсерваториите, за да не бъдат затворени и са платени заплатите. Но това е хроничен проблем, който изисква по-сериозни решения. Пред този проблем ще бъдем изправени отново в края на 2013 г., тъй като бюджетът на БАН е същият, както и за 2012г.

Парите, които се събират на НАО Рожен от туристите, не са много и се използват за купуването на течен азот, който е необходим за работата на апаратурата към 2-м телескоп.

Отделно в института има спечелени проекти – към ФНИ, двустранни спогодби, по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и др. Тези пари се усвояват за визити на български учени в чужбина, за визити на чуждестранни учени в България, за конференции, за закупуване на апаратура и консумативи, за обучение. Благодарение на тези проекти успяваме да вършим работата си.

-Мислиш ли, че скандалът с Фонд „Научни изследвания“ скоро ще намери разрешение?

Парите не са много, но без тях положението е още по-зле. Редно е да се намери разрешение в скоро време. Всички се надяваме, че това ще се случи и фонда ще започне да функционира правилно.

И на фона на всички тези проблеми, има много ученици, които печелят олимпиади не само по астрономия, но и в други дисциплини. Това са умни деца. Нека да им предложим по-светло бъдеще, за да останат в България и да продължат да се развиват.

Диана Трасиева