Броени дни остават до провеждането на първия национален референдум след падането на комунизна у нас  и първия в живота ми. Би трябвало наближаването на този факт да буди у мен вълнение. Уви, не е така. Буди по-скоро притеснение, несигурност и нервно очакване.

Това е причината за решението ми да не гласувам. Тук много хора ще ме обвинят, че „който не гласува няма право да се оплаква“; „трябва да имаме гражданска позиция“; „от нас зависят нещата”. Прави са. Именно заради това няма да гласувам, защото чрез негласуването си аз мога да го обезсмисля, което целя (трябва да са гласували не по-малко от хората от предишните парламентарни избори или 4,3 милиона). Същото (бойкотирането) не се случва на избори – няма праг на гласуващите, под който те да са невалидни. Именно заради това на избори трябва да се гласува, но това е друга тема.

Какво ме кара да не гласувам?

Най-важното от всичко е липсата на информация. Макар привидно интернет да е пълен със сайтове по темата, фейсбук стената ми да се задръства ежедневно с изказванията от двата фронта, телевизии и радиа да водят ожесточена борба за вниманието на експерти – информация лисва, или по-точно – колко ще струва това „удоволствие” на страната ни. Заиграването с цифри и то с милиони, които ще бъдат давани (и това не е сигурно) от джоба на данъкоплатеца, е нещо много цинично. Най-вероятно истинската цена се намира в някои кашони…

Друг много съществен въпрос е „кой и кога ще строи нова ядрена електроцентрала?”. Руските поддръжници на темата ни замайват как ще плащаме по-малко за електроенергия. От другата страна ни обясняват как АЕЦ „Белене“ е нерентабилна като старателно се изготвят сценарии кой от кой по-зловещи, включващи глаголи като заробване, погребване и други ужасии. Но е факт, че няма ясни срокове, условия и изпълнител т.е. аз трябва да грасувам за нещо хипотетично.

Политически лидери използват времето, отредено със закон за информационна кампания, за предизборна агитация. Всеки вади свои коренно различни аргументи, които никъде нямат допирна точка. Дори самото събиране на подписи за насрочване на референдум беше постигнато с думите „Искате ли по-евтин ток”. Естествено, че искам! Но това беше чиста проба заблуждаване на неинформираните граждани, които, както повечето българи, се чудят от кое по-напред да спестят. Подписите бяха събрани и станаха силен аргумент в ръцете на най-големия враг на управляващите.

И докато лидерът на тази партия гордо размахваше одобрения списък за референдума и се наслаждаваше на победата, парламентът не спеше. Управляващото мнозинство затегна редиците и чрез законодателни инструменти промени въпроса, от който отпадна изключително важната дума „Белене”. Само на мен ли ми се струва или във формулировката „Искате ли развиване на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”, се съдържат най-малко два въпроса? Именно тук идва, смея да твърдя, гаврата. Тук се съдържат най-малко два въпроса, които са независими един от друг. Какво да отговоря, ако искам, например, развитие на ядрената енергетика, но чрез АЕЦ „Козлодуй”. Тогава нямам избор. Именно тук е нечестната игра. Защо нямаше няколко отговора, няколко варианта? Отговорът е прост – страх. Политиците, от които зависеше съставянето на въпрос, се страхуват от информирания избор на хората и направиха така, че политическата агитация да е най-големият ориентир за „правилния” отговор.

Самият премиер каза, че референдумът е безсмислен, докато в същото време, воденото от него мнозинство направи въпроса най-объркващ. Това ако не е лицемерие, не знам кое е. И това „безсмислие” струва близо 14 млн.лв – единствената сигурна цифра.

Но и тук ще е голяма грешка, ако вярвате на популисткия ни премиер. Референдумът има смисъл и то голям. Ако се окаже легитимен, отговорът от него ще даде зелена светлина и оправдание за всичко, което оттук нататък всяко следващо българско правителство ще има възможността да предприеме в тази насока. Ако не беше важно нямаше всички партии да застанат зад конкретна позиция. За момента са почти наравно, само една партия призова към бойкот. Именно това решение подкрепям, но не защото симпатизирам на партията.

Страшно е чувството, че някой друг може да определи съдбата ти, дори да имаш право на глас. Но чувството, че случващото е бутафория, нямащо нищо общо с интереса на гражданите, както и че нашето общество не е узряло за референдум за толкова сложна материя, е по-силно.

Косара Белниколова

Още по темата

Училището е инкубатор на социална неграмотност

Иво Райнов, учител Изпитвам много силен ученик. Една от темите, която обсъждаме е за географско положение на ...

От Мони за МОН-и

Здравей, МОН-и!                              ...

Който празнува Хелоуин в Деня на будителите, за мен е идиот!

Иван Ласкин, актьор На 1-ви ноември моето семейство и аз за пореден път ще отдадем почит на ...

Българска съкровищница

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Семеен летен лагер

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

Следете ни