Доника Ризова: Журналистите освен "четвърта власт" са и "обичайните заподозрени" - Академика

Доника Ризова е редактор и водещ на предаването „Медиите ON AIR“ в телевизия BULGARIA ON AIR. Има магистърска степен по специалността „Езиково обучение“. В момента подготвя магистратура във ФЖМК, специалност „Връзки с обществеността“. Започва кариерата си като репортер в Българското Национално Дарик Радио, където по-късно става главен редактор. Като част от екипа на BULGARIA ON AIR се стреми да бъде честен „разказвач“, да се вслушва в думите на събеседника си и да не обръща „прожектора“ само към своята позиция.
Преди дни тя получи най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – „Златно перо“ в категория „Телевизия“. По този повод Академика БГ я потърси за интервю.
– Г-жо Ризова, наблюдавате медиите у нас доста сериозно и водите медийно предаване. Каква според Вас е медийната среда днес в България?

– Благодаря за високата оценка. Най-сериозните медийни анализи в България могат да направят Фондация Медийна демокрация, Асоциацията на европейските журналисти,например. Ще си позволя да цитирам доц. Орлин Спасов: „Българските медии разболяват демокрацията.“
Според мен е притеснително, че карикатуристите в момента са по-смели от разследващите журналисти. Да отбележим все пак, че традиционните медии в цял свят са в криза. Редица издания се списват вече само онлайн, скандалите с изданията на Мърдок и разкритията за Би Би Си сериозно подкопаха авторитета на медиите. Но показаха, че по света има граждански контрол. И журналистите освен „четвърта власт“ са и „обичайните заподозрени“.
Уди Алън даде една много критична оценка за днешната журналистика. „На Рим с любов“ е повод да се посмеем на себе си, но и да си дадем сметка, че това, което вълнува нас, става „дневен ред“ и за зрителите. Не бива да забравяме, че освен права имаме и отговорности.

– Може ли да се прави независима журналистика при положение, че това е един бизнес все пак?
– Ако спрем да вярваме,че журналистиката е преди всичко призвание, може би трябва да си потърсим друг „бизнес“. Предполагам, че журналистиката е основен бизнес за някои собственици на медиите. Понякога печеливш, но винаги рискован. Работя в телевизия, която всекидневно разисква теми от икономиката, финансите, бизнеса. Независима съм в избора на теми и гости за предаването си. Показвам добрите примери, опитвам се давам думата на смислени хора. Няма нищо героично в това. Има много работа и желание да бъдем обективни и интересни.

– Всеки човек избира професията си по някакви свои причини. Вие защо избрахте журналистиката и имахте ли личност-еталон за професионализъм?
– Не си спомням да съм имала друга мечта освен тази. Така се случи, че на 14 започнах да пиша за вестник „Светлина“ в родния ми град. Няма да забравя с какво вълнение отворих страниците, за да търся къде е публикацията ми. Бях ужасно разочарована, че я няма. Оказа се на първа страница. Една анкета и коментар, но по интересна тема – имат ли хората пари за почивка. В разгара на лятото може би съм имала повече шанс за изява.
Винаги съм се възхищавала на Лари Кинг. Харесва ми спокойствието, което излъчва, когато говори със събеседниците си, вниманието, с което ги слуша, желанието му да изпъкнат техните думи, а не неговата позиция. Разбира се, тук в България едно такова поведение на журналист би се считало за слабост, а не за предимство. Вероятно не вдига рейтингите.

– Не искам да обобщавам, но образите от българския екран често са обект на подражание, обикновено комиците и шоумените. Как гледате на това?
– Всеки избира сам на кого иска да прилича. Не мисля,че българите искат да подражават на лицата от малкия екран.

– Гледате ли риалити-формати? Какво най-много гледате и какво обичате да гледате извън професионалните си ангажименти?
– Реалити-форматите, стига да са направени добре, са интересен социален експеримент. Любопитството към живота на другите никога няма да напусне определена група хора. На мен ми е интересно да видя колко може да се постигне в една игра, каквато всъщност са. Музикалните формати задържат по-често вниманието ми. Сюзан Бойл ме разплака, когато журито и каза, че ще продължи напред с песента от „Клетниците“. Обичам филмите на Уди Алън, научно-популярните телевизионни канали. Късно вечер заспивам с you tube, гледайки най-новите реклами. Голяма част от тях никога не се излъчват в български ефир и ми е полезно за „сверяване на часовника“ или просто за развлечение.

– Как новите медии променят журналистиката? Влизат ли в битка за публика телевизиите и социалните мрежи?
– Блогърите се превръщат в сериозна конкуренция на журналистите. Понякога са по-бързи, по-смели, а и по-сръчни в боравенето с новите технологии. Само за минути успяват да качат видео, текст, линк към сайт. Доста журналисти поддържат собствени блогове. Ето един пример: Хората,които четат Писмата от „България“ 1 на Димитри Иванов, са повече от тиражите на някои всекидневници.

– Знам, че сте майка. Какво е Вашето лично мнение за обучението от 4-годишна възраст?
– Днешните деца са различни от нашето поколение. Те са отгледани с работещи телевизори, с компютри и таблети, със съвети от BG-mama. Те са ориентирани към новите технологии, на 4 вече сричат и се опитват да пишат. Реформите в образованието обаче трябва да обхванат началното училище, в класните стаи да има модерни аудио-визуални системи, учебниците да са съвременни и увлекателни. По мои спомени в първи клас е скучно, защото ни учеха на нещо, което ние вече знаехме от предучилищната. Предполагам, че нещата не са се променили към по-добро.

– Препоръчайте на нашите читатели нещо за четене – какво четете Вие в момента?
– В момента чета за изпити и съм потънала в социологията. Темите за расовата дискриминация, за религиозните войни, за отношението към имигрантите. Интересни са ми и книги, които засягат различията между културите и народите. Не пропускам нито една книга на Питър Мейл, харесвам „В главата на италианците“ на Бепе Северини. Това, за което намирам време и в сесия, са книгите на Маркес, Исабел Алиенде, Амаду.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Личен архив