Найджъл Фараж: Ако живеех в България, веднага щях да си стегна багажа

28 януари, 2013 11:48 | Денят | 3 коментара

Найджъл Фараж: Ако живеех в България, веднага щях да си стегна багажа

Един от големите критици на България в последните седмици – лидерът на партията за независимост на Великобритания Найджъл Фараж отново отправи остри забележки към страната и изрази опосения от емигрантска вълна. „Ако бях българин, веднага щях да си стегна багажа и избягам оттам“, каза той в предаването „Време за въпроси“ по Би Би Си.

Причините за острата му реакция се крият в това, че, по думите му България е в ужасно състояние, съдебната система не е независима, а мафията реално ръководи икономиката.

Безотговорно и дори глупаво е от януари следващата година да отворим нашите граници за 29 милиона хора от Румъния и България, твърди Фараж. За това той иска референдум на който британците да гласуват искат ли да живеят в подобен европейски съюз.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата

  1. Ивайло коментира на 28 януари, 2013 г., 13:39 ч.

    Съжелявам братле, НИЕ ИДВАМЕ :))))

  2. greshka коментира на 30 януари, 2013 г., 14:17 ч.

    Тоя май с популизми се занимава повечето. Не прави впечатление на сериозен човек

  3. Vilyana Tsekova коментира на 22 март, 2013 г., 22:05 ч.

    Това е политическа спекулация, и не бих я подкрепила. Ако показваме колко сме мизерни, чужденците това ще виждат в нас. Навремето когато западните държави са колонизирали чужди бедни държави и са ги изстисквали, не им е било проблем. Днес глобализацията дава своя отговор. Ние имаме право да пътуваме и да разполагаме със същите права като белите западно европейци. Така че този човек по-горе по-добре да не бъде хвален, защото той просто говори на британците, това, което те искат да чуят. Националистическите лозунги винаги привличат гласоподаватели особено във време на икономически застой. В Англия криза няма, има застой. Да не говорим за стотиците хиляди работни места в Аграрния сектор, където британски гражданин не би си и помисли да работи. Ние им трябваме и те го знаят много добре, но все пак не са подготвени да споделят социалните си привилегии с нас, но все пак фактът, че сме евтина работна ръка им е изгоден.