Учители по български език изразиха своето негодувание срещу новия правописен речник, който излезе миналата година. Според тях в него има фрапиращи грешки, неточности и липсващи думи. Това стана ясно по време на Форум в Пловдивския университет. Той беше посветен на правописа и пунктуацията в новия речник.
Друг проблем, който те изтъкват, е липсата на яснота кой речник да бъде база за оценка на бъдещите матури – този от 2002 или най-новият.
Учителите настояват за поне три години гратисен период, в който новите правила да добият популярност. Според езиковеди от Пловдивския университет някои от промените в новия речник не са регистрирани ясно и отчетливо. Не са обхванати всички случаи в пунктуацията и новопоявилите се сложни думи.
Д-р Теофана Гайдарова, специалист по български език, коментира пред БНТ: „Аз съм сигурна, че много малко ученици ще прочетат речника, което бих могла да кажа в случая може би за щастие.“
Според други езиковеди обаче, учителите изпадали в паника с появата на всеки нов речник. Преподавателите по български език настояват да бъде създадено приложение към речника, в което да се опишат промените в езика. Според доц. Маргарита Димитрова обаче, това е доста трудоемка дейност, която към момента трудно ще се осъществи. От Пловдивския университет съобщиха, че на кандидатстудентските изпити през юни ще зачитат правилата и в двата речника.

13 януари, 2013 00:03 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Тодорка Ив. Тодорова коментира на 13 януари, 2013 г., 16:03 ч.
Преди да коментирам „темата“: искам да е ясно на четящите след мене, че от 34 години преподавам Български език на чуждестранни студенти и български учениници и студенти. Мисля си, че това ми дава някакво право да имам професионално мнение. А то е: езиковедите могат само да регистрират в правила появяващите се промени в езика, а не да ги създават /пример с безумното „вкъщи“/;правилата са за да се спазват и не може да има необосновано, изкуствено създадено дублиране на езикови норми – това създава ХАОС в преподаването и води до още по-голяма неграмотност на обществото ни. Ако се върви към изчистване на дублирането в установените норми, това е необходима и задължителна работа на езиковедите. Но ако ние, учените в областта на езика, създаваме изкуствени, усложнени, неразбираеми, нелогични езикови норми – то тогава заслужаваме да бъдем приковани на обществения позорен стълб и обявени за псевдоучени.