Ивайло Христов: Талантът трябва да се развива и доказва във всяка нова роля

Ивайло Христов е актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ. Завършва “Актьорско майсторство” при проф. С. Стоянов във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1980 г. Сред по-важните му роли са: Владиков (“Хъшове”), Порфирий Петрович (“Престъпление и наказание”), Богожян (“Секс, наркотици, рокендрол”), Лопахин (“Вишнева градина”), Алкуин (“Вавилонската кула”), Д.-р Стаматов (“Мата Хари”), Аметистов (“Зойкината квартира”), Съдията (“Господин Пунтила и неговият слуга Мати”), Естрагон (“В очакване на Годо”), Беранже (“Носорози”).

Режисьор е на постановката: “Ножица-трепач” и актьор във филмите: “Мера според мера”, “Като белязани атоми”, “Съдията”, “Приземяване”, “Бягащи кучета”, “Парчета любов”, “Любовното лято на един льохман”, “Бащата на яйцето”, “Кладенецът”, “Веществено доказателство”, “О, Господи, къде си?”, “Нещо във въздуха”, “Всичко от нула”, “Приятелите на Емилия”, “Черната лястовица”.

– Коя от двете професии – на актьор или режисьор – Ви носи по-голямо удовлетворение?

– Не мога да отговоря. По-важното е да се случи диалог със зрителите, без значение от коя страна на сцената съм.

– Какво Ви дава работата като преподавател в НАТФИЗ ?

– Познание! Познание за себе си, за младите хора, с които работя, и за театралното изкуство, с което се занимаваме.

– Има ли сред Вашите студенти такива, които смятате за изключително талантливи?

– Разбира се, но да си талантлив не е достатъчно! Талантът трябва да се развива и да се доказва във всяка нова роля, във всяко едно представление, а за това се иска много труд, упоритост и дисциплина.

– Имате ли любим автор за поставяне?

– Не, когато започна да работя върху пиесата на някой автор, той веднага се превръща в моя „любим” автор. Потапям се в неговия живот, в неговото творчество и това ми доставя огромно удоволствие. Чувствам се като откривател на непознати страни.

– Коя своя роля обичате най-много?

– Как един баща да отговори кое от децата си обича най-много?

– Променя ли се публиката с течение на времето?

– Мисля, че е станала по- рефлексивна.

– Какво формира нейния вкус?

– Театърът сам трябва да възпитава своята публика и в този смисъл да формира нейния вкус. Много е лесно да се оправдаваме с „ланшния сняг” , една от основните функции на изкуството е възпитателната.

– В каква ситуация се намира българският театър в момента в сравнение с преди 10 години – по-добра или по-тежка?

– Много сложен въпрос! Да се надяваме, че в сравнение със ситуацията от преди десет години е по-добра, но в сравнение със ситуацията от преди тридесет години се съмнявам. Въпреки че тогава имаше „директиви”, цензура и още куп глупости, но имаше система и правила, а това е много важно за развитието на изкуството.

– На какво се радвате най-много извън работата?

– На възможността да се кача на Витоша и да карам ски!

Катерина Иванова