Теодосий Спасов: Човек успява, когато потисне егоцентризма си

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 г. в Исперих. Учи кавал в Музикалното училище в Котел и в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1995 списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). През 2011 г. получава най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. Наградата е за големия му принос в развитието и популяризирането на българската култура и традиционен фолклор.

– Откъде започна и как се получи последното Ви турне, включващо изключително успешното Ви представяне в Лондон?

– На 2 януари трябваше да пътувам за Монте Карло. Там започнаха репетиции за концерт с филхармонията на Монте Карло под диригентството на Кристиян Ярви – един от нашумелите млади диригенти в момента заедно с моите приятели Влатко Стефановски – китара и Мирослав Тадич – китара. Концертът в Монте Карло беше заснет и излъчен по 13 телевизии. След това отпътувахме за Лайпциг, където имахме репетиции със симфоничния оркестър и предстои излизане на компактдиск, свирихме и във Ваймар. Бяха много успешни концерти с бисове.

– Ще може ли българската публика да се докосне до атмосферата на този концерт?

– Да, очакваме скоро да се появи записаният концерт от Лайпциг във вид на компактдиск. Този концерт беше излъчен и в ефир пряко по различни радиостанции. Надявам се, че българското радио също ще го изиска, за да го излъчат и по някакъв начин любопитните да се докоснат до атмосферата на концерта.

– Какво включваше неговата програма?

– Програмата в първата част на концерта е изградена изключително от инструментални произведения на Бела Барток, Кодай и Енеско. Тези произведения в основата си съдържат балканска музикална култура. Във втората част изпълняваме мои композиции и аранжименти, които съм правил на македонски песни от репертоара на триото – моя милост, Влатко Стефановски и Мирослав Тадич.

– Накъде продължи турнето след това?

– След кратка почивка от няколко дни трябваше със същото това трио да свирим на Фламенко бианале в Амстердам една програма, която се нарича „Братимене“ – по името на мой албум. Аз от години работя с много известни фламенко изпълнители, някои от тях съм канил в България. Идеята беше да съберем балканската музика отново с фламенкото, нашето трио с двете китари и триото на Аркангел. Аз свирих и в двете части като свързващ двата проекта. Свирихме в легендарния клуб Бим хаус в Амстердам, който е за 300 души и беше препълнен. Имаше желаещи за повторение на концерта, но нямаше как да стане това в рамките на фестивала. Получи се много атрактивно, защото двете култури са южняшки – нашата балканска и испанското фламенко.

– Каква публика дойде?

– Публиката беше смесена, имаше и много хора от Балканите, след това се снимахме, раздавахме автографи. Оттам отпътувахме за Лондон, където започнаха репетициите с Лондонския симфоничен оркестър. Концертът се състоя на 31 януари в Барбикан център – изключителна зала с прекрасна акустика. Беше пълна, успехът – колосален, бяха изненадани и организаторите, защото не очакваха такъв голям интерес и толкова бисове. И в Лайпциг, и в Лондон в програмата имаше една част след концертите, която се наричаше афтършок. Шокът е на концерта, афтършок е да свирим за най-самоотвержените почитатели само триото акустично. В Лайпциг беше в една камерна зала, която беше с маси и с питиета, а в Барбикан център беше във фоайето пак с чаши, а публиката беше на една ръка разстояние от нас – слушаше, танцуваше, пееше и след това имахме възможност да се снимаме заедно, да даваме автографи. Така завърши това наше турне, след което аз се върнах в Амстердам по повод записите на един албум, заедно с изявения български джазов пианист и композитор Димитър Бодуров и един индийски перкусионист – Сандип Батачария. Това е нашият последен проект, ние имаме намерението да го покажем тук в България и в Европа има вече потвърдени покани.

– Какво предстои в близко време, къде ще имате изяви?

– Предстои на 3 март едно доста отговорно свирене в българското консулство в Истанбул, където българският консул кани своите колеги на среща и концерт по случай 3 март. След това пътувам за Белград и Нови Сад. Имам едно турне в Сърбия, където съм специален гост на големия френски пианист, който два пъти е музикант на годината във Франция и е от сръбско-босненски произход – Боян Z. Той беше и пианистът в проекта, който миналата година реализирах в София Лайв Клуб. Имам намерение да популяризирам този проект, казва се Хемус Колектив. Там участват Боян Z – пианист, Мартин Джаконовски – басист, Костас Анастасиадис – барабанист.

– Отново балканските корени.

– Да, идеята е да събера музиканти с балкански произход, но успешно реализирани по света. Мартин е от Македония и живее в Кьолн. Боян Зулфикарпашич – Боян Z – живее в Париж и се връща в бивша Югославия за концерти. Костас Анастасиадис е живял дълги години в Америка, в момента живее в Гърция. Тези хора са добили своята известност и са признати извън своите страни, но са свързани с тях и с фолклора на тези страни. Групата е уникална и може спокойно да свири на най-високи джазови музикални сцени без комплекси.

– Излезе една книга за Вас, разкажете малко за нея.

– Да, излезе книга, в която аз съм герой на Владимир Гаджев, известен наш журналист и музикален критик. Казва се „Преследващият звуци“. Направихме представяне в гостоприемното Студио 5, имаше много публика, нямаше свободни места. Направихме един импровизиран концерт с музикантите от моите три български състава-фолклорен, джазов и класически. Получи се наистина много спонтанно, много истинско. Занапред имам идея да направя по-сериозен концерт, смесвайки тези три различни стила.

– Обичате да смесвате стилове. Какво с какво не бихте смесили?

– Например не бих смесил сигурно отрова с любовно биле.

– Какво правите, за да сте успял и за да Ви приемат толкова добре? Какво трябва да прави човек, за да успее?

– Да създава приятелства, което не е много лесно, да потиска егоцентризма си, което също не е лесно, да умее да се радва на таланта на своите приятели, да е искрен към публиката, да обича безкрайно много таланта си и да се грижи за него.

– На сцената ли сте най-щастлив? Когато свирите ли изпитвате най-голямо щастие?

– Не, щастието може да се появи и сега, излизайки навън, ако вдишаме въздуха, може да има нюанс на пролет. Или, друго например, в деня на влюбените видях цветарки, които предлагаха кокичета. Това ми бяха първите кокичета на живо за тази година и веднага ме върнаха в детството, когато съм ги виждал за първи път в живота си и съм опознавал тези цветя. Този миг ме накара да се почувствам щастлив.

Въпросите зададе Евелина Гечева