Наши учени от Института по инженерна химия на БАН създадоха универсална машина за производство на билкови екстракти, съобщи инж. Чавдар Димитров. „В момента ние продаваме в чужбина сушените билки, там ги превръщат в екстракти и след това ни ги продават на по-високи цени. В същото време имаме готов уред, който може да свърши това у нас“, казва Димитров. Друга разработка на института може да извлича гориво от хранителни отпадъци като портокалови кори, картофени обелки и други.
„Холандия например се бе заинтересувала от този проект. Дори изпратиха техни отпадъци, за да се изчисли точно енергийният баланс и нужните количества“, допълва той. Според него, ако тази инсталация се комбинира с такава за производство на спирт, целият процес ще може да протича на практика без използване на външно гориво. От зърното ще се извлича дестилатът, а самите зърнени отпадъци ще се използват за добив на биогаз, който ще захранва производството. Въпросната инсталация за производство на хранителен спирт също на БАН и на проф. Семков. Преди време от нея се заинтересували кубински производители, които искали да поръчат стотици такива инсталации. Оказало се обаче, че няма междудържавно споразумение, което да гарантира сделката, и така идеята пропаднала.
Разработка на Техническия университет във Варна пък може да реши проблемите с боклука, включително софийския. Учените са предложили нещо подобно на завода за боклук, за който се готвим да хвърлим милиони. Става дума за инсталация за преработване на комбинирани битови отпадъци, включително строителни. На хартия отлежава и уникален метод на проф. Семков, чрез който той оптимизира енергийните нужди на предприятията, като реорганизира вътрешно топлинните им потоци така, че те да се ползват максимално. Твърде вероятно е обаче този метод да бъде приложен първо в Ирландия, където ученият работи в момента.
В най-напреднала фаза обаче е проектът за инсталации, които могат да се монтират към котлите на топлофикациите и да им гарантират икономии от милиони лева. Около 6,5 млн. годишно може да се пести от горивото само на един котел, разказва инж. Димитров. По неговите думи, ако този продукт влезе в производство, само за три години държавата ще може да разкрие 5000 работни места. „Става дума за работа с гарантирано добро заплащане заради каквато българите бягат на Запад“, разказва инженерът.
„При това ще има място както за специалисти, така и за напълно неквалифицирани кадри, което ще разреши макар и частично проблема с безработицата“, твърди той. По неговите думи хората очакват от БАН едва ли не да започне серийно производство на нещо и едва тогава да се заинтересуват от него. „Те обаче са учени – хора, които дават проекта на хартия. За да стане той готов за употреба, са нужни хора като нас. И именно тук се къса нишката – няма механизъм, по който държавата и бизнесът да се заинтересуват от вече готовите продукти“, допълва Димитров. Така държавата ни харчи пари за внос на вече готови иновации и открива по два пъти топлата вода, при това влагайки в нея милиони евро. „А най-глупавото е, че предпочита да си внася топла вода отвън”, завършва ученият.
giri коментира на 1 април, 2013 г., 23:26 ч.
eto 4e vse pak se pravi nauka….