Доц. Мартин Иванов: Агенция „Архиви” дава лиценз за безсмъртие на всеки българин

Доц. д-р Мартин Иванов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия. Има множество научни публикации. От 2000 г. работи в Института за исторически изследвания при БАН. В началото на 2011 г. е назначен за председател на Държавната агенция „Архиви“.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю, за да проследи интереса на младите хора към работата на агенцията, както и във връзка с предложението на ДА „Архиви” да съхрани спомените на съвременните българи.

– Доц. Иванов, проявяват ли младите хора интерес към работата на ДА „Архиви”?

– – За съжаления не знаем, но от 85 000 души, които влязоха в сайта ни и четоха документи ни през последните няколко месеца на 2012 г., предполагам, че по-голямата част са млади хора и журналисти. Интернет не ни дава възможност за възрастов профил на публиката. Въпросът ви всъщност ми дава идея, че бихме могли да сложим едно допитване на нашия сайт и да видим каква е възрастовата структура на хората, които се интересуват от тази информация. Иначе амбицията ни е да достигнем до колкото се може по-широка публика, без значение на възрастта.

– Как ще го постигнете?

– -Качваме по-любопитни и интересни неща, които ще представляват интерес за по-голямата част от хората. Стартирахме с два сайта миналата година – с протоколи на Политбюро на ЦК на БКП и със загинали в Балканската война. Ето един пример за отношението на младите хора: получихме едно много емоционално писмо от седмокласник. Той пишеше: „Седнали сме с баща ми и с дядо ми пред вашия сайт. Много са ми разказвали за моя прадядо, който е загинал по време на Балканската война край Одрин. Благодарен съм, че чрез вас научихме доста за него.” Подобни истории има много. Предполагам, че много са и хората, които не са си направили труда да ни пишат. Факт е, че до днес 150-200 души влизат дневно в сайта за Балканските войни. Сега пуснахме сайт за спасяването на българските евреи по повод 70-годишнината от събитието. Предстои публикуването на сайта на полицейските досиета на Антон Иванов, Г. М. Димитров, Тодор Живков Никола Вапцаров и т. н.

– Вашата агенция анонсира сериозен проект: предлагате да съхраните спомените на всеки българин . Как може да стане това?

– Лесно – подарете ни всичко, което смятате, че е свързано с вашия живот и би представлявало интерес за тези, които идват след нас. Стандартните документи са дипломи, удостоверения, биографии, автобиографии – СV, снимки, дневници, лексикони от училище, студентски книжки. Всичко, което отразява живота ви или този на семейството ви. Проблемът е, че малцина проявяват интерес. Кампанията ще се състои тепърва и тя ще се опита да отгледа една подобно чувство у българина. В западноевропейските страни възстановяването на фамилното дърво и отиването назад в историята на рода са едни от най-активните форми на интерес в архивите – 80% от посещенията в архивите на Хърватска са на тази тема. При нас имаме изключително малко подобни търсения.

– Защо не се интересуваме от корените си?

– Трудно ми е да ви кажа. Това е един много добър и интересен въпрос. Ние рационално сме горди с 13-вековната си история – на една от най-старите държави в света и Европа. Горди сме, че сме народ с много история и интересно минало. Ако направите едно допитване, а пък и вие с ръка на сърцето си, ще признаете, че в личен план познаваме историята си 2-3 поколения назад. Лошото е, че не проявяваме интерес към миналото. Заради това голяма част от инициативите на ДА „Архиви” бяха да прекараме личната история през големите исторически събития на България – когато това е възможно. Затова честването на Балканската война отбелязахме с публикуването на биографиите на тези 48 000 загинали. Тъжно е, че националните си празници сведохме до елементарно битово преживяване – хапване и пийване. Не очаквам на някои исторически годишнини хората да излязат на някаква френетична демонстрация, но все пак това са поводи за вглеждане в миналото, за да си обясним какви сме ние.

– Оригинали ли трябва да са документите, които ще оставим?

– Не. Технологиите позволяват и ксерокопия – донесени или на място. Това е дарение, което ще заинтересува вашите наследници. Една информационна банка – лиценз за безсмъртие. Докато има българска държава, ще има институция „Държавен архив” и тези документи биха оцелели. В противен случай знаете какво става при пролетното прочистване например – колко спомени отиват на вторични суровини.

– Днес всичко е електронно. Посъветвайте младите как да оставят спомени за себе си?

– Това е сериозен въпрос – какви са следите ни от тук нататък. Това са електронни следи и те изискват съвсем различна философия от институция като архива. Преди с ленти от 36 кадъра много внимавахме какво фотографираме, сега снимаме всичко, а не го принтираме и не го гледаме. Имаме десетки и стотици гигабайти в компютрите. Пощата ни също е електронна. Мислел съм да проведа разговор с по-големите български провайдъри на електронна поща по този повод. Представете си, че дойдете и поискате да дарите пощата си. За да я съхраним, трябва да имаме не само сървър, но и софтуер, който да позволи съхраняването й и отварянето й след посочен от вас брой години например. Това е сериозно технологично предизвикателство. Не знам дали още имаме отговорите.

– Как стои въпросът на запад?

– И там не е решен. Колегите във Великобритания по закон са длъжни да съхраняват сайтовете на държавната администрация – а един сайт се променя всеки ден. Правят се копия непрекъснато и ги съхраняват в различите му версии. Това е сериозна задача.

Въпросите зададе Яна ИВАНОВА

Фото и видео: blindspot.bg