"Икономист" за България: Протестите на бедността - Академика

Шестима души се самозапалиха в България за по-малко от месец. Трима от тях загинаха. Смъртта на първия – Пламен Горанов, 36-годишен любител фотограф и скален катерач, потресе особено много обществото, пише сп. „Икономист“ в репортаж от страната ни.

Горанов се превърна в българския Ян Палах

(студентът, подпалил се през 1969 в знак на протест срещу съветската инвазия в Чехословакия) и стана символ на протестите, обхванали страната през последните няколко седмици. „Ти запали нашия кураж и любовта ни към свободата“, гласеше един транспарант по време на шествието в деня на национален траур, обявен заради смъртта му.

Самозапалването не е нов феномен в България. Според благотворителната организация „Лекари без граници“ в България, където живеят 7,3 млн. души, е имало средно 7,4 самозапалвания на година за периода от 1983 до 2002. Повечето от тях били политически мотивирани, отбеляза „Икономист“.

Въпреки това сегашната вълна от протести – и личната готовност да се извърши най-върховната саможертва за политически цели – е по-лоша от всякога преди, откакто падна комунизмът.

Българите се чувстват изтощени от необузданата корупция, лошото ръководство както в държавния, така и в частния сектор, безполезната бюрокрация, високата безработица и бедността.

Дълбоката причина за политическата криза е бедността,

коментира пред изданието Кристофор Павлов, главен икономист в „УниКредит Булбанк“. Протестиращите вече свалиха кабинета на Бойко Борисов, който подаде оставка миналия месец, тъй като по думите му не би могъл да „участва в правителство, при чието управление полицията бие хората“.

В началото на март президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет, ръководен от Марин Райков – бивш посланик на София във Франция, който ще работи и като външен министър.

В деня, когато държавният глава представи временното правителство, стотици протестиращи хвърляха ролки тоалетна хартия по сградата на парламента. Те бяха взели със себе си метли транспаранти, гласящи: „Да изметем боклука.“

Новото правителство предимно от способни технократи не може да стори много преди парламентарните избори на 12 май. „Ще се опитаме с ограничените ресурси и малкото време на наше разположение да помогнем на най-уязвимите части от населението“, обеща Деяна Костадинова – зам.-премиер и социален министър.

Безработицата мина 12% през февруари,

като това е най-високото й ниво от 2005 г. насам. Над 22% от българите живеят под официалния праг на бедността. Средната месечна заплата е 400 евро.

Въпросът е кой ще спечели изборите през май и дали победилите ще могат да върнат спокойствието, да се придържат към политиката на фискални икономии и най-после да изчистят авгиевите обори на корпоративна България. Това ще помогне на страната да си осигури крайно необходимите й европейски фондове, които досега се усвояваха мудно.

В първите изследвания след оставката на правителството дясноцентристката партия на Борисов ГЕРБ, имаше лека преднина пред социалистите от БСП. Според „Галъп“ подкрепата за ГЕРБ е била 19,7% – спад от 22-та процента през февруари, докато тази за БСП спаднала до 18,6 от 22%. Оставката на Борисов (до голяма степен считана за тактически ход, целящ да запази останалия политически капитал), изглежда, се отплаща.

Още по-тревожно е надигането на крайно дясната националистическа партия „Атака“. Подкрепата за нея скочи на 5 от 1,2% през февруари. Но нито една от основните партии не желае да сформира коалиция с екстремистката група.