Кои имат нужда от Стоичков

Наскоро имах курс от лекции в софийски частен колеж и докато говорех, забелязах в очите на студентите празнота на хора, до които не достига смисълът на това, което казвам. Попипах полунашега: “Знаете ли кога България се е освободила от турско робство?” Замълчаха притеснено.

“А знаете ли през кой век?”, продължих аз. “Мисля че, ХІV век”, отговори един от тях. После се сетих как преди година преглеждах писмени работи на студентите от специалност “Защита на национална сигурност” на наш университет и петима от тях бяха навсякъде в писмените си текстове объркали названието на собствената си специалност и написали “сигорност”. Това изглежда

ужасяващо неграмотно

нали!
Не всички студенти са такива, но тези в последните години се увеличават, а знаещите кога се е освободила България все по-ускорено заминават извън България. Нарастващо число от оставащите нямат нужда от своите професори за техни лица, нямат нужда от интелигентни лица. На тях най-много им приляга Стоичков.

Такава е ситуацията, искаме или не искаме. В предишни десетилетия се поставяше задачата за интелектуализация на цялото общество, в последните години обаче протече взривна деинтелектуализация на това общество. Този процес направи адекватна политическата стилистика на Борисов, Цветанов и Дянков. А сега, когато те се поскриха, се появи сходният деинтелектуализиран типаж на Стоичков.

За това са виновни, разбира се, не само студентите, но и интелектуалците, които неслучайно ги няма по днешните български протести. Известно е, че десетилетия след Френската революция се спори за причините, поради които очакванията на нейните активни участници не се сбъдват и знаменити имена като Токвил, Сен-Симон, Конт хвърлят вината на интелектуалците метафизици, които подготвят революцията с откъснати, абстрактни и нереалистични идеи. Нещо такова стана и при нас.

Ставащото около 10 ноември гръмко бе обявено за “великото време на интелигенцията”, но тази интелигенция беше не по-малко спекулативна и нереалистична. С крясъците за “цялата истина” и “демокрация” тя активно произвеждаше идеологически фалшивото съзнание, прикрило реалният преход към крадлив и корумпиран капитализъм.

Един хуманитарен интелигент възторжено боботеше, че “днес е един велик ден за българската демокрация”, докато ликвидираха селското стопанство. Друг стана дори президент и измисли лозунга “времето е наше”, който хиляди пееха възторжено, докато една малка групичка си приватизира всъщност времето, заедно със собствеността, която някога принадлежеше на всички. Трети хукнаха да “разграждат системата” и така я “разградиха”, че от държавата не остана нищо, освен една корумпирана обвивка.

Четвърти мъдруваха как ставаме “отворено общество” и дори парички взеха покрай “Отворено общество”, а резултатът бе такова “отваряне” на страната, че през нейните граници изтекоха милиарди към офшорки и де що има умно и интелигентно бе прибрано без пари от Западна Европа и САЩ. А не умните и не интелигентните, не ги искат, затварят границите на “отвореното” си общество за тях.

Можем да кажем, че нашите метафизици интелектуалци срутиха социализма, но сами бяха затрупани под развалините му. Морално фалираха като авторитети, икономически бяха декласирани и потопени в недоимъка, или мъчейки се да се пласират край поредния силен на деня, за да се наредят и те на останките от политическата трапеза.

Фалираха като морални авторитети и като си мисля за тях, все се сещам за знаменитата Вазова фраза за това как завършва историята с неговия хъш Македонски. И ми се иска да го перифразирам: “Бедни ми, бедни български интелектуалци, защото не умряхте през 1989 или поне през 1990 г.?!” Като имаме предвид характера на днешните протести можем да прогнозираме какво ще стане на изборите след два месеца.

Протестите през 1989-1990 г. бяха протести на създадената от социализма средната класа – хора, които имаха безплатно здравеопазване и образование, имаха жилища, евтина почивка, работа, бяха нахранени, надвили основните си потребности, но искаха повече и най-вече свободно да говорят каквото пожелаят.

Протестите днес са на декласираните и пауперизираните, загубилите работа или работещи от време на време, отчаяните, останалите без хляб, затънали в дългове, с отнети или заложени жилища, нямащи възможност да си купят лекарства, да си платят сметките.

Сред тях няма
интелектуалци

те не биха избрали Желю Желев и кой да е от днешните хора на идеите за свое лице. Гладният, озверелият, декласиралият човек не се храни с идеи. За него подходящ е Стоичков. Още във времето на Древния Рим се е хранил с хляб и зрелища и търсел патрон, на когото да продаде гласа си. Близо четири години Борисов и компания му осигуряваха зрелища, но не и хляб.

И когато съвсем озверя от глад и несигурност, ги свали с камъни. Но остава гладен, готов на всичко за хляба. Сега за изборите ще му подхвърлят филията с мас, за да продаде гласа си. Обективните предпоставки са това да бъдат най-купените избори в нашата история. А след това отново ще почнат да му предлагат зрелища.

Проф. ВАСИЛ ПРОДАНОВ

Източник: trud.bg