Експертът Нина Георгиева: Министърът да изиска предварително публикуване на скалата за оценяване

Нина Георгиева е образователен експерт. Има десет години учителски стаж и придобити следдипломни квалификации в Софийския университет – „Мениджмънт на учене през целия живот” и „Разработване и управление на проекти, финансирани от ЕС”. Тя е и външнен експерт към Агенцията за обществени поръчки и лицензиран медиатор към Министерството на правосъдието. От 2005г. е изпълнителен директор на фондация ИНТЕРМЕДИЯ, а от 2008 г. – консултант-мениджър на ICARES.COM за България. Завършила е НСА и 12г. се е занимавала активно със спортна стрелба – майстор на спорта. АкадемикаБГ/akademika.bg я потърси за интервю по повод назначаване на служебен кабинет, недовършената реформа в образованието и предизвикателствата пред следващия образователен министър.

– С какво най-напред трябва да се заеме служебният министър?

– За краткото време и при липсваща законодателна инициатива не можем да имаме очаквания от служебния министър за реформи в образователната система. Времето, в което ще управлява министерството, е така нареченото „горещо време“ в средното образование – провеждане на външно оценяване в 4, 7 и 8 клас с интензивно изучаване на чужди езици, както и логистичното и съдържателно обезпечаване на матурите за завършване на средно образование. Ще му се наложи да „одобри“ изпитните материали, консултанти и оценители, тъй като нормативната база изисква контролът по организацията, провеждането и оценяването на държавните зрелостни изпити се осъществява от министъра на образованието и посочени от него длъжностни лица. Трябва за кратко време добре да опознае „длъжностните лица“, за да не допусне грешките на Игнатов и „изтичане на информация“. Ако има смелостта, добре би било да изиска от „длъжностните лица“ да публикуват един месец предварително скалата за оценяване на матурите и да пресече порочната практика в МОМН да се изработва скала за оценка на матурите след проверка на резултатите на учениците. Крайно време е да се спре това „нагласяване“ на оценките, защото резултатите ги виждаме – неграмотни младежи с „оценки от матури“ пълнят висшите училища. От въвеждането на матурите през 2008 до сега всяка година „скалата за оценяване“ следва резултатите от матурите и няма съизмеримост между резултатите от държавни зрелостни изпити на различните випуски.

Служебният министър ще получи „лошо наследство“, оставено от бившия министър Игнатов – това са множество съдебни дела за незаконно прекратени договори с началници на РИО и директори на държавни училища следствие на политическото кадруване в системата на образованието. Не е тайна, че уволнения и назначения се правиха с препоръките на ГЕРБ, има достатъчно примери в РИО Стара Загора, Бургас и др. Въпрос на личен избор на служебния министър е дали ще прекрати практиката или ще я насърчи.

Върху служебния министър ще се стоварят и отговорностите по изпълнението на няколко високобюджетни проекта, управлявани от дирекции на МОМН. Предвид недостатъчния капацитет на служителите в МОМН и въведен административно-репресивен метод за „отчитане на дейности“ при липсващи резултати, голяма част от направените разходи от училищата ще останат невъзстановени и това неминуемо ще остане за сметка на училищните бюджети. Но за краткото време, с което разполага, министърът може да опознае проблемите, но не й да предложи решения.

– Как най-бързо може да се въведе мандатност на директорските длъжности?

– Липсата на мандатност при заемане на длъжността „директор на училище“ и безсрочните трудови договори на директорите съгласно Кодекса на труда, доведоха до някои сериозни извращения в системата. Много „неудобни“ учители бяха незаконно уволнение, съдебно възстановени и пак уволнени от директори в качеството им на „работодатели“, върху които никой не може да упражнява контрол. Дори в МОМН нямат информация и не се интересуват колко пари харчат директорите на училищата за обезщетения и адвокатски хонорари за незаконосъобразни уволнения на учителите, както и няма регресивни искове за възстановяване на средствата в бюджета. Така употребената „работодателска власт“ освен финансови разходи, генерира послушни и бездушни учители, обезверени и отегчени ученици, както и недоволни и пасивни родители. Много са училищата с разслоени учителски екипи и създадени „директорски лобита“, и са малко училищата, в които има творческа учебна среда и екипност в управлението на училището. За да настъпят промени е необходима нова законова регламентация, но както видяхме законопроекта на ГЕРБ за училищното образование се „съгласува“ с директорските организации и нямаше никакви шансове за промяна и въвеждане на мандатност. Не можем да очакваме въвеждане на мандатност от служебния министър предвид неговите правомощия.

– Къде най-спешно трябва да се въведе прозрачност?

– Може много бързо, лесно и с много малко средства да се създаде инструмент за публичност и прозрачност в образователната система. Достатъчно е служебният министър да се позове на Закона за администрацията и Закона за народната просвета и да издаде заповед, с която да задължи в срок от 30 дни всеки директор да осигури в интернет училищен сайт с конкретни изисквания за съдържание и за изискванията към дизайна на интернет страниците на администрациите. В училищния сайт да бъде налична цялата информация за училището – учебни планове, обобщени резултати от външни оценявания и матури за предходни години, представяне на педагогически персонал, класни и извънкласни занимания, събиране на такси за допълнителни услуги, финансови отчети за разходване на училищния бюджет, публични покани за избор на изпълнители и др. В момента дори учителите не знаят с какви бюджети оперират директорите, как ги разходват и какви сметки плащат. Когато няма прозрачност и яснота, има слухове, недоверие и клевети. В българското училище малко се говори за образователни иновации и успешни педагогически практики и много повече се коментират заплати, диференцирано заплащане, проектни хонорари, такси от ученици и др.

– Да се отменят или да останат делегираните бюджети?

– На този етап не може да се променя Закона за държавния бюджет, респективно делегираните бюджети на училищата. Прибързаното въвеждане на делегираните бюджети през 2008 създаде небалансирано финансиране на системата, както и липса на допълнителни финансови стимули за работа с деца от различни специфични групи. Необходимо е изработване на цялостна система за финансиране на училищата по критерии и очаквани резултати, а бюджета на училищата да бъде разработен на програмен принцип. Трябва училищата да се управляват от мениджъри – икономисти, да се „позволи“ назначаване на училищен администратор, който да разтовари учителите от администрирането – писане на изпитни протоколи, дипломи, картони, главни книги и др. Крайно време е да се въведе и финансов стандарт за информационно и технологично осигуряване на учебния процес и администрирането на училището. Недопустимо е във века на информационните технологии финансирането на училищата да се ограничава до осигуряване на учебници, кифли, нафта и заплати. Служебният министър не може да направи промяна в начина на финансиране на училищата.

– Каква реформа е нужна в самото министерство и може ли служебният министър да я започне?

– За да се случи истинска реформа в образователното министерство, е необходим нов образователен закон, с който да се регламентира децентрализацията на управлението на системата. В момента това няма как да се случи, не можем да очакваме структурни и кадрови промени за двата месеца управление.

– Кои задачи следва да останат за следващия редовно избран кабинет, респективно за следващия образователен министър?

– Препоръчително е следващият министър да забрави, че в деловодството на парламента има внесен законопроект за училищното образование. Ако се започне с „прекрояване“ и промяна на тестове на изработения от ГЕРБ проектозакон, българското образование ще е обречено за още един мандат. Гражданите разбраха, че подготвеният 4 години проектозакон обслужва институционални интереси и узаконява настоящите проблеми в образованието.

Проектозаконът не отговори на родителските очаквания за създаване на нови форми обучение и гражданско участие в управлението на училището. Облеченото в закон желание на чиновниците да образоват четиригодишните деца, незачитайки правата на родителя, доведе до протести. Нека следващият кабинет извлече поука от четири годишното законотворчество на ГЕРБ и да осъзнае, че е необходим нов закон за новото образование, от което се нуждае обществото. И мога да споделя, че новият закон за новото образование се пише в интернет (www.novoobrazovanie.org) Живеем в нова епоха, в глобализиращ свят, в динамично развиващо се информационно общество. Абсурдно е да се мисли, че синдикални лидери, училищни директори и образователни чиновници, управлявани от поредния министър, са способни да сътворят образователен закон и да го наложат на обществото.