Омбудсманът Константин Пенчев: Нужни са нови лица и идеи

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю по повод протестите в последните месеци във всички градове на страната и доверието, което омбудсманът събра.

– Г-н Пенчев, преди дни заявихте, че държавата е болна. От какво?

– Едва ли аз съм лекарят, който поставя диагнозата, при положение че хиляди граждани излязоха и излизат всеки ден да протестират в продължение на повече от месец. Очевидно е, че държавата има сериозни проблеми. Болна е от липса на справедливост, от липса на реформи. Отлагайки реформите в редица области, политиците мислеха, че хората ще свикнат или че реформите ще станат от само себе си. Не става така –видя се в съдебната система, в здравеопазването, в образованието и в защита на потребителите. Проблемът не е само в монополите. Имаме Закон за защита на потребителите, но той едва ли е съвършен и обхваща всички случаи. Очевидно е, че има много проблеми за решаване, по които сме изостанали. Изводът е един: най-бедни сме в Европейския съюз. Расте безработицата и мизерията.

– Да, но ние сме много търпелив народ. Всичко казано от вас е истина, но така е от години. Кое според вас взриви ситуацията?

– Вярно е, че всичко това не е от вчера. Няколко пъти съм предупреждавал в медиите, че хората ще излязат на улицата. Причината не са обективните фактори, които изброихме: бедност, безработица. Нашият народ е не само търпелив, но и разумен. Хората искат да има справедливост, те са недоволни от неяснотата на сметките за тока, за парно. Несправедливостта отключи недоволството. Мудната държавна система, липсата на справедливост в правораздаването също се загнездиха в душите на хората.

– Протестиращите настояват за нови лица в политиката. Вие призовахте партиите да се съобразят с искането. Новите лица – това ли е решението за справянето с проблемите?

– Не. В момента хората на улицата показаха, че не чакат следващ месия. Те не вярват на месии и слава Богу. Крайно време е да вземат съдбата си в свои ръце. Това не е призив към анархия. В края на краищата всеки трябва сам да решава съдбата си и без емоции да излъчва свои представители в парламента и други органи, от които да изисква и да очаква разумни неща. Господ, месия, който да оправи страната, няма. Често пъти се говори да си внесем съдии от чужбина или митничари. Всъщност такива внесохме – скъпи и прескъпи. Наскоро чух коментар за това, че въпреки „вноса” на футболни треньори от чужбина, футболът ни е пак същият. Очевидно проблемите не се решават с внасяне на кадри отвън, а трябва сами да се хванем на работа и да намерим най-способните.

И при управлението на НДСВ, и при управлението на ГЕРБ почти половината парламент беше сменен. Аз самият бях народен представител от НДСВ – абсолютно непознат на обществеността дотогава. Зная на мен какво ми беше – въпреки че съм юрист, с практика. Чувствах се в началото като в небрано лозе. Трябваше да се науча на тънкостите на парламентаризма. Новите лица в политиката не са панацея. Политик е професия. При нас проблемът е, че нямаме потомствени, професионални политици. В западните демокрации такива се създават с поколения – спомнете си фамилията Караманлис – баща и син, които оглавяваха една партия. Трябва да има нови лица и нови идеи, но трябва да залагаме на професионализма. От всяка партия зависи, ако иска и за в бъдеще да участва в управлението, да заложи на нови лица и нови идеи. Това е най-важното. Защото досега беше простичко – приоритетите бяха НАТО и Европейският съюз. Това обедини целия народ. А сега накъде?

– Лесно ли се стига до омбудсмана?

– Имаме приемната на омбудсмана, която работи всеки ден от 9 до 17 ч. Защитаваме всички граждани, които имат проблем в България, независимо от националността им. Емигранти, бежанци, чужди туристи – имаме много случаи. При нас не е задължително жалбата да е написана на български език. Ако е на чужд език за наша сметка превеждаме жалбата и отговора – никакви формалности няма. Кореспонденцията ни е абсолютно поверителна. Ние сме един от органите, който може да бъде сезиран от деца, а не от настойника или родителя. Имали сме такива жалби: един ученик се оплакваше от проблеми в училището, решихме ги и запазихме анонимността му – никой не разбра кое е детето.

Въпросите зададе Яна Иванова