Проф. Стати Статев: Реформа без нов Закон за висшето образование е немислима

Проф. д.ик.н. Стати Статев е български учен – икономист и математик, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Избран е за ректор на УНСС на 19 декември 2011 г. Роден е на 19 юни 1955 г. в гр. Бургас.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю по повод новоназначения образователен министър, очакванията за промени от страна на служебния кабинет и проблемът със студентските такси.

– Проф. Статев, какво очаквате от новия образователен министър в рамките на сравнително краткия мандат на служебното правителство?

– Новият образователен министър проф. Николай Милошев нарече мандата си „мини”, но е напълно наясно с неотложните въпроси на образованието и науката, знае какво е необходимо да се направи за времето, през което ще действа служебният кабинет. Радвам, че бързо влезе в проблемите на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – първата самостоятелна за нашето министерство, която трябва да осигури целевите европейски средства за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всеки петък провеждаме заседания на междуведомствената комисия и вече е са в ход процедурите за проекторазпределението на дейностите и средствата по програмата.

Министърът поддържа постоянна връзка със Съвета на ректорите, информиран е за проблемите на висшите училища. В началото на април ще се проведе заседание на Съвета с участието на проф. Милошев и социалните партньори, на което ще бъдат обсъдени и предложени промени в Закона за висшето образование.

– Какво наложи увеличението на семестриалните такси с 33%?

– Въпросът със студентските такси трябва да бъде разгледан комплексно. През 2009 г., като антикризисна мярка, базовият държавен норматив за един студент бе намален от 963 лв. на 693 лв., а семестриалните такси бяха повишени от една трета на една втора от него. Така парите, които държавата дава на университета, бяха намалени с една трета. Миналата година правителството вдигна студентското плащане от една втора на две трети и много университети увеличиха таксите на студентите. В знак на несъгласие, че това бе направено, без да се обсъди с младите хора, УНСС реши да не вдига таксите. След сериозно обсъждане академичното ръководство и Студентският съвет стигнаха до общо решение това да стане през този година.

Има обаче два принципни въпроса. Първият, ако държавата плаща 100%, а студентът 67%, това държавно висше образование ли е или публично-частно партньорство? Вторият, 85% от студентите от УНСС са в професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление”, които са най-ниско финансираните – с 693 лв. на година, а останалите 15% – в „Политически науки“, „Право“, „Социология“ и „Журналистика“ – с 1108 лв. (Само за сравнение ще отбележа, че държавната издръжка на един ученик е около 1200 лв.). Тоест, държавата е разделила студентите в нашия университет на две категории. Но разлика в издръжката им няма, защото учат при едни и същи условия. Следователно няма и основания да плащат различни такси. Затова ще предложа на Академичния съвет увеличението да бъде еднакво за всички – с 58 лв. на семестър (това са тези прословути 33%, с които се спекулира поради срамно ниския размер на държавното финансиране), и на тази база ще поискаме от държавата да уеднакви финансирането на всички студенти от УНСС към по-големия размер субсидия, която е 1108 лв. – поне да се доближи до ученическата.

– От кои държави идват най-много чуждестранни студенти в УНСС?

– От седем години създаваме благоприятни условия за привличане на чуждестранни студенти. Вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, в които преподаването е изцяло на английски език: “Икономика”, “Международни икономически отношения“, “Финанси и счетоводство”, “Бизнес информатика и комуникации”, “Маркетинг и стратегическо планиране”, “Интелектуална собственост и бизнес“, “Икономика на околната среда”, “Бизнес икономика”, “Икономика на туризма” и “Администрация и управление”. Имаме и седем магистърски програми на английски език, от които две са съвместни с английски университет и една с френски.

Подписахме първия франчайзингов договор с кипърски университет и от есента наши професори ще преподават в него на английски език, по наши учебни планове и програми. По този начин отпада необходимостта студентите да изучават една година български език.

Традиционен е интересът към УНСС на студенти от българските диаспори в Украйна, Молдова, Македония, изселниците в Турция и други страни.

С децентрализирането на системата на научните степени и звания нарасна изключително много интересът към докторската степен на УНСС. Това не е случайно. Тези дни получихме свидетелството от Националната агенция по оценяване и акредитация за следващия шестгодишен акредитационен период (2012-2018 г.). УНСС е лидер сред българските университети с най-висока оценка. Вече работим по докторски програми на английски език в дистанционна форма на обучение, защото има подчертан интерес към тях от страна на германски и израелски партньори.

Създадохме специален подсайт в главния сайт на университета с богата информация на български и английски език за чуждестранните кандидат-студенти и студенти.

В УНСС се обучават по един или два семестъра студенти от европейски университети по програмата за мобилност „Еразъм“. През тази учебна година в нея участват 40 студенти от Чехия, Полша, Испания, Италия, Австрия, Турция и Франция. В същото време много наши студенти се обучават в европейски университети – през тази година те са с близо сто повече от 2012 г.

– Кои специалности са най-търсени?

– Приемът в УНСС е по професионални направления и поднаправления, а разпределението по специалности става след завършен втори курс в зависимост от успеха през първите четири семестъра. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Бизнес икономика“, „Търговия“, „Международни икономически отношения“, „Човешки ресурси“, „Застраховане“ и др. Непрекъснато нараства авторитетът на Юридическия ни факултет – през последните три години в него за едно място кандидатстват по 8-10 души. Затова от следващата учебна година увеличаваме приема от 150 на 260 студенти, които ще се обучават в два потока. Увеличава се интересът и към обучението по журналистика. От есента разкриваме новата специалност „Медия икономика“.

– В кои държави виждате потенциал за увеличаване на студентите, идващи да учат в УНСС?

– Нашият университет има сключени договори с близо сто университета от цял свят. Непрекъснато получаваме предложения за сътрудничество от висши училища. Проблемът е, след 2007 г. с промени в Закона за висшето образование се даде възможност на гражданите на страни от ЕС и Европейското икономическо пространство да се приемат и обучават при условията и реда на българските граждани. Поради факта, че приемът в УНСС е с конкурсен изпит и минимален бал от оценките от държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература, намаля броят на кандидатите от страни-членки на ЕС и ЕИП.

Преди дни беше съобщено, че Европейският парламент предвижда обединението на основните програми за финансиране на образованието и науката в една – „Еразъм за всички“. Това ще даде възможност на повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети, и на по-голям брой студенти от страни на ЕС да учат в УНСС. Но това ще стане, ако бъдат либерализирани и условията за прием, предвидени в Закона за висшето образование.

– Какви са най-належащите реформи в сферата на висшето образование според вас?

– Реформа е нужна, но немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който преди това следва да бъде обсъден с академичната колегия. Но дотогава могат да се направят неотложни промени, свързани с финансирането на държавните висши училища – да не се плаща „на калпак“ за приет студент, а субсидията да се обвърже с качеството на образованието; съгласуването на ЗВО със Закона за развитието на академичния състав; решаването на проблема за неравнопоставеността между държавните и частните университети и пр. Много са въпросите за дискусия и търсене на по-добри решения.

Въпросите зададе Косара БЕЛНИКОЛОВА