– Г-н Ташев, вие сте автор на книгата „ Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове”. Навършиха се 70 години от спасяването на българските евреи и в същото време съседна Македония ни атакува за геноцид спрямо техните евреи. Каква е истината?
– Безспорно 48 000 български евреи през 1943 г. са спасени. Обществото ни е доказало с многократни действия, че целенасочено е работило за защита техните права. Достатъчно е да си спомним хилядите протестни писма и подписки, изпратени до цар Борис III и правителството във връзка с дебатите и приемането на Закона за защита на нацията. Той се въвежда под натиска на Германия, но неговото прилагане е било ограничавано както от обществото, така и от институции като Българската православна църква..
По отношение депортирането на 11 000 евреи от Вардарска Македония и Беломорието, които по времето на Втората световна война са окупирани от Германия, България не е имала суверенитет в тях, за да им помогне.
– Защо дълги години държавата ни не излиза с позиция по еврейския въпрос?
– Причините са идеологически. При тоталитаризма оценката се основава на решенията на Народния съд, където са съдени държавни функционери, преследвали евреите в България. Единственият дебат е бил кой е спасителят. Стига се до абсурдът Тодор Живков да бъде персонифициран и издигнат като спасител № 1. Дори е имало предложение да бъде номиниран за Нобелова награда за мир. По същото време българските евреи в Израел и САЩ издигат тезата за цар Борис III като техен спасител. Това са две антагонистични фигури. Властта в България налага табу по темата. Оттук и липсата на обективна оценка. Това е довело до намаляване престижа на България по този въпрос. Нещата се развиват така до началото на демокрацията, когато парламентът с резолюция отрича заслугите на цар Борис III. От това се възползва Македония, която през 2000 г. поиска Израел да демонтира паметника на Борис III като спасител. От българска страна нямаше никаква реакция – паметникът беше демонтиран и докаран в България. Този пример показва как липсата на съгласие в обществото работи за антибългарските цели на нашите съседи.
– Какво е обяснението, че малка България е съумяла да защити своите евреи?
– Борбите за независимост на българската държава и националното й освобождение са създали отлични връзки между българи и евреи – Левски е крит в еврейски домове. Въобще антисемитската политика не е типична за народа ни. Известно е, че всички малцинства винаги са се чувствали добре в България и никакво германско законодателство не е могло да промени това.
Истина е, че българският пример за спасяване на евреите е трън в очите на много западно- и средноевропейски нации. Те не могат да се примират с факта, че държави с дълбоки демократични традиции са съдействали за унищожаването (не за депортирането) на евреи на тяхна територия. Защото актът на спасение е уникално явление. Нека припомним, че дори САЩ не са давали убежище на евреи, качили се на американски кораби, или на самия кораб е отказвано пристанище.
Интервю на Емилия Антова

7 март, 2013 06:15 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+