Тодор Димитров е директор на Държавния музикален и балетен театър „Стефан Македонски” в София – единствения по рода си на Балканите. Завършил е оперно пеене, бил е хорист, мениджър. На поста е от 2010 година.
АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с него на генералната репетиция на спектакъла „Чикаго” ден преди премиерата.
– Г-н Димитров, винаги ли гледате генералната репетиция на премиерите?
– Естествено. В случая има още какво да се намества, но пък има възможност и спектакълът да се развива.
– Коя е най-трудната част в подготовката на една премиера?
– Всичко. Спонсорството е най-трудно за мен – особено в тези времена. Следващата тежка част е създаването на необходимия екип, който да свърши тази работа.
– Явно се справяте добре, защото салонът вечер е пълен. Как става това?
– Хората, които са готови да дават пари за театър и изобщо да купят билет в сегашните кризисни времена, не са склонни да експериментират, т.е. да гледат непознати нови заглавия. Затова гледаме да се насочваме към утвърдени заглавия с нов прочит. Опитваме се да бъдем максимално атрактивни, но това да не бъде за сметка на качеството. Напротив.
– За спектакъла „Чикаго” на кастинга сте избирали сред 70 кандидати. Това обичайно ли е?
– Няма значение дали кандидатите са 70 и 170. Важно е, че от тези 70 души имаше толкова много талантливи мъже и жени изпълнители, че ние изпаднахме в трудната ситуация да направим три състава. На премиерите на 26 и 27 април ще играят първите два състава, а на премиерата на 17 май – третият състав.
– Това интерес към мюзикъла ли е, или към музикалния театър въобще?
– Мисля, че и двете. Старая се, откакто съм тук, около театъра да се шуми. Рекламната кампания на спектакъла „Чикаго” е най-голямата, която този театър е правил досега. Влязохме във всички медии по няколко пъти, имаше директни предавания в основни медии. Това дава своите плодове.
– На генералната репетиция видяхме доста млади хора на сцената. Как успявате да ги задържите, след като заплатите не са атрактивни?
– Даваме им предизвикателство, начин да се изявят. В клубовете може да изкарат насъщния, но нямат развитие. Качването на сцена, докосването до театър – това ще ги развива и те го заслужават.
– Кои са основните проблеми на музикалния театър?
– Те са еднакви като в останалите театри – безпаричието. От тук тръгват останалите проблеми.
– Все пак в театрите и в киното има едно раздвижване.
– Ние сме малко по-назад в това отношение. Театрите се реформираха през последните години доста успешно.
– Може би защото заложиха на комерсиални спектакли?
– Моята стратегия е да разширим максимално палитрата на предлагането, т.е. имаме комерсиални заглавия и категорично не такива. Така че имаме спектакли за всеки вкус.
– Виждаме, че участници в музикалните формати по телевизията имат своя изява при вас.
– Такива са Ясен Зердев, който играе в „Лелята на Чарли”, Ели Раданова и Нора Караиванова в „Чикаго”. Талантливи деца има много. Важното е да се развиват в театъра. Трябва да има приемственост и млади хора, за да вървим напред.
Яна ИВАНОВА

25 април, 2013 14:45 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+