Около 30% от българите между 30-34 години имат завършено висше образование към 2012 г., което поставя страната ни в средата на таблица на „Евростат“ за образованието и обучението по Стратегията „Европа 2020“. Целта на стратегията е през 2020 г. най-малко 40% от младите хора в ЕС на възраст 30-34 г. да са завършили висше образование.

Тези данни се потвърждават и от родната статистика – младите българи на възраст 25-34 г. през 2011 са били около 1 млн., като от тях близо 300 хил. са учили през годината, сочи отчет на НСИ.

Най-много висшисти на възраст 30-34 години има в Ирландия, Кипър и Люксембург – 50%, Литва – 48%, Швеция и Великобритания – 47%, Финландия – 46%. Най-слабо в тази възраст са се образовали младежите в Италия, Румъния и Малта – по 22%, Чехия – 25%, Австрия – 26%.

Анализът отчита, че средно 36% от лицата в ЕС на възраст 30-34 г. са имали висше образование към миналата година. Жените в ЕС са били много по-активни от мъжете при получаване на образование на тази възраст: съотношението е 40 към 30 на сто в полза на дамите.

По данни на НСИ от изследване за образованието и обучението на възрастни в края на 2011 г. структурата на населението на възраст 25-64 години по завършено образование е била следната: повече от половината българи (55%) са били със средно образование, всеки четвърти е бил висшист, а всеки пети е бил с основно и по-ниско образование.

Според изследване на НСИ делът на висшистите у нас зависи изключително много от семейната среда – всеки трети с висше образование у нас произхожда от семейство, в което поне единият родител е висшист.

Едва 10% от висшистите у нас са от семейства, в които родителите са с основно или по-ниско образование.