Акад. Александър Балкански: Едно изкуство съществува само ако държавата го подкрепя

Академик Александър Балкански е шесто поколение цирков артист по линия на майка си Лола Орландо Малеволти. Той е собственик и създател на цирк „Балкански“ – най-големия цирк на Балканския полуостров. Гастролира на сцените в България, Дания, Швейцария, Гърция, Италия, Германия, САЩ и др. Лауреат е на множество международни награди. През 1983 г. печели „Сребърен клоун“ от цирковия фестивал в Монте Карло. Трупата влиза в „Книгата за рекорди на Гинес“ с няколко акробатични номера: тройно салто на кварта и двойно салто с 2 пируета на кварта; тройно салто на четворна колона. Коронният номер на цирк „Балкански” е „Колелото на смъртта“.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с Александър Балкански по повод връчването му от Съюза на артистите в България на тазгодишния „Икар” за чест и достойнство.

– Г-н Балкански, имате много награди, как оценявате признанието на Съюза на артистите в България?

– Това е отплатата за работата ми като артист от 1950 до 2000 г. , за последните 13 години, в които държа на ниво цирк „Балкански”, за нашата благотворителна дейност и всички тези позитивни неща, които са за наша сметка, но резултатът от тях е съществуването на този цирк. Той е изключително необходим за младото поколение – децата. Трудно ни е да привлечем публика от 15 до 23 г. В която и да е друга държава бихме имали по-сериозно посещение, но вие знаете, че нито едно изкуство не би съществувало без помощта на държавата. Ако дотациите, които дават на театрите, спрат един ден, те ще заковат прозорците. На нас никой не ни помага. И това е един от сериозните ни проблеми.

– Ценим ли достатъчно цирковото изкуство?

– Обиден съм на политиците, които използват като синоним на „политика” думите „цирк” и „циркаджилъци”. Цирковото изкуство не е хаос, не е случайно. То се е родило на улицата преди театъра, преди музиката и дълги години беше приоритет на България. След 1990 г. циркът стана „циркаджилък”.

И в изкуството, и във всяко друго отношение ценим повече чуждото, отколкото своето. Сега по Великден 300-500 хиляди българи отидоха за празниците в чужбина. Има ли нещо по-хубаво от нашето Черноморие и планинските ни китни градчета. Нима не можеха тези хора да празнуват тук, да помогнат, като оставят парите си за почивка в България?! А не само да лаем по всяко правителство?! И ние като патриоти трябва да направим нещо.

– Вие имате специално отношение към дресурата на животни в България. Споделете виждането си.

– Аз съм за гастролите на утвърдени дресьори – западноевропейски или руски. България не е имала никога традиция в това отношение и всички опити за дресура на хищни животни са били случайни, необосновани, с много кратък живот – 1-2 г. Липсва ни опит. На Запад, ако искаш да направиш дресура на тигри, се държи специален изпит за дресьор и гледач на животни и единственото място, където издават такъв сертификат, е Париж. Преди години на Дамбовците им конфискуваха тигрите в частния двор. А те ги гледаха при условия, които един цирк не може да предостави. Къде са сега природозащитниците, да отидат на Солни пазар и да видят как в някакъв новоизлюпен цирк, в един камион държат 3 тигъра?! В Закона за животните в България е указано, че тигрите трябва да имат огромна клетка, да се разхождат и да имат вода за къпане и други глезотии. Навън температурата е 25-26 градуса, а в контейнера – над 30-40! Затова съм против животните в нашите циркчета – не им създават условия да живеят нормално, а ги мъчат. Трябва да се спазва европейският и българският закон. Аз нямам собствени животни. Преди 3 години бях докарал слонове от Швейцария, а от Италия – лъвове и тигри, но с утвърдени дресьори, които имат всички необходими документи да притежават такива животни.

– По телевизията често гледаме цирк от фестивала в Монте Карло. Това не влияе ли върху интереса към живия спектакъл?

– БНТ често показва чуждестранен цирк. Това е все едно да получиш красив букет, но от изкуствени цветя. Циркът на живо е съвсем друго – това го знам от зрители. Те споделят, че е друго да отидеш на спектакъл, да си направиш снимки за спомен.

В същото време редно е Министерството на културата да се заеме сериозно с пътуващите циркчета. Има такива в България с ниско художествено ниво, които лъжат и ограбват хората – показват как не трябва да изглежда цирковото изкуство. С излизането на закон за цирковото изкуство трябва да се лицензират цирковете и актьорите, да се види дали материалната част е безопасна за зрителите, дали програмата е стойностна. Ако не се направи това, скоро мечката може да заиграе и в театъра – Сулю и Пулю ще тръгнат да правят спектакли.

– Мечтаете за цирково училище – възможно ли е това да стане?

– Може да стане веднага, ако едно правителство подари безвъзмездно една от стотиците пустеещи училищни сгради, собственост на Министерството на образованието, и ако Министерството на културата реши да отдели бюджет.

Интервю на Яна ИВАНОВА