Доц. Антоний Гълъбов: Избирателите не дадоха отговор на политическата криза

15 май, 2013 11:26 | Гост | Няма коментари

Доц. Антоний Гълъбов: Избирателите не дадоха отговор на политическата криза

Доц. д-р Антоний Гълъбов е завършил социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници. Редовен преподавател в Нов Български университет по „Политическо поведение”, „Политическа комуникация”, „Политически дискурс”, „Увод в социологията”, „Етническа политика”, „Крайно десни и популистки парти”, „Методи в политическите науки” и др.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с доц. Гълъбов по повод проведените на 12 май избори за 42-ро Народно събрание.

 – Г-н Гълъбов, каква е оценката ви за преминалите избори? 

– Избирателите не дадоха отговор на политическата криза. Резултатите от изборите не промениха насоките на изборите по политическия процес. И гласувалите, и негласувалите нямат общо очакване за насоката, в която трябва да се реши политическата криза.

– Избирателната активност падна с 20% спрямо изборите през 2009 г. Защо, след като в най-студените месеци хората протестираха по улиците?

– Протестите нямат пряка връзка с това. Протестират и робите, бунтуват се  и поданиците. Гражданското действие е различно. Голяма част от протестиращите не гласуваха. Представата за това, че медийно управляваните протести са някаква гражданска воля, която дава насока на развитие на обществото, са пресилени и инфантилни. Достатъчно е да се види, че хората, които бяха на улицата, се смениха твърде бързо. Че няма група на протестиращите, а части от различни социални групи, озовали се на едно и също място. Достатъчно е да се разчетат ясните акценти на сценариите по време на протестите, за да разберем, че това не е такова, каквото ни го представят. Данните показват, че българското общество е дълбоко разделено, изключително фрагментирано, с много ниско ниво на солидарност, което практически не е в състояние да артикулира собствените си цели. Нямаме преодоляване на поданическия тип политическа култура, доминиращо е разбирането, че властта е един затворен кръг, в който някакви големи сили разпределят кой ще управлява и кой – не, че това не зависи от гражданите. Резултатите показват по-скоро установяване на олигархичен политически режим, отколкото на жизнеспособна демокрация.

– Имали ли сме през годините подобна патова ситуация в Народното събрание? Какъв е изходът?

– Ситуацията е патова, защото политическите сили не желаят да изпълняват собствените си обещания. Предизборната програма на БСП е близка до неокомунистическата програма на „Атака”. А по-либералната програма на ДПС, ориентирана към регионално и местно ниво, по някакъв начин е съвместима с идеите на ГЕРБ. Следователно ситуацията изглежда патова, защото политическите партии не желаят да реализират предизборните си програми, а да управляват както предпочитат.

– Кой е най-реалистичният вариант за кабинет в 42-рото НС?

– Най-реалистичен е вариантът партиите да се върнат в основата на общия си произход – БСП и ДПС да загърбят различия и дискретно да разчитат на подкрепата на „Атака”. Това са политическите сили с най-голям брой сътрудници на Държавна сигурност в листите си. В това отношение няма изненада. Те имат общ произход и общи идеи – както и общо отношение към властта. Тези три политически формации, които се канят да управляват, без да са спечелили, не са се отричали никога от репресивния апарат.

– Вашите прогнози дали ще има нови протести.

– Видяното не съответства на спонтанност. Големият въпрос е дали ще има кой да плати за тях. Дали ще има обидени олигарси, които биха инвестирали в нова вълна от протести. Иначе естественото социално недоволство– което е истинско и автентично, няма да намалее, защото това управление няма да даде отговори на важните въпроси на страни.

– Загубихме десницата. Кога да очакваме и в каква форма завръщането на дясното във властта?

– Тя беше основен противник на сценария за реализиране на този олигархичен модел. Затова от всички посоки беше атакувана една рационална алтернатива за развитието на България. Бяха използвани много методи на психологическата война. Резултатите са налице – голяма част от избирателите се оказаха непредставени, заради умело използване на комплекса за малоценност в лидерството вдясно. Най-тежкият пробив беше разрушаване на Синята коалиция през пролетта 2012 г. Тя би могла да бъде трета политическа сила, но това беше предотвратено.

Интервю на Яна ИВАНОВА

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата