„Синдикат „Образование“ попита всички политически сили, които упорито градят настоящето на страната в предизборните си импровизации, но така и не получи ясен отговор за бъдещето на българското образование.“ Това пише в писмо до медиите председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиян Петров. Публикуваме целия текст:
„Синдикатът постави най–важните акценти в системата, но в тези яростни предизборни събития българското образование не е по-важно от социологическите прогнози за това кой ще спечели и ние, от КТ „Подкрепа“, очакваме да чуем какво ще се случва със системата на народната просвета и нейното финансиране.
Всички в България знаят, че не достигат средствата за образование, но едва ли българите знаят, че нашите 3,5% от БВП за всички видове образования са недостижими дори и за Румъния с 4,2% и Македония с 4,3%, при санитарен минимум за образование от 6%. Но ако говорим за реформа в системата, тя не би могла до се случи със средства под 10% от БВП и тука можем да погледнем към Турция, която финансира образованието с 20% и Израел с 24% от брутните си продукти. А на времето един бивш финансов министър на име Пламен Орешарски, по време на голямата учителска стачка през 2007 година, се опитваше да ни убеди, че ще даде пари срещу реформа в системата.
Да, ние „реформирахме“ много учебни заведения, като през последните 12 години закрихме 1724 училища и 1179 детски градини или общо 2903 учебни заведения. И въпреки рекордния за Европа закрити учебни заведения, средствата за образование не само не се увеличиха, а продължиха да намаляват и при всички правителства не можаха да стигнат дори заварените в началото на прехода 6,1% през 1992г.
Синдикат „Образование“ би искал да чуе от всички политически партии колко биха отделили за образование в следващия бюджет, как биха „ремонтирали“ делегираните бюджети, но засега това е „неудобна“ тема за всички партии. Бившите министри и настоящи кандидат-депутати Даниел Вълчев и Пламен Орешарски въведоха като спасителна за правителството на Сергей Станишев аварийна система за финансиране на учебните заведения, наречена „Делегирани бюджети“. Тази мярка се оказа много успешна за правителството тогава, защото го спаси от учителския гняв, но за огромно съжаление принесе в жертва и обрече на мизерия много учебни заведения, като така наречените „малки“ училища. Те се превърнаха не в малки по значимост, но с „малки“ бюджети“ и обречени на недоимък ученици, учители и директори. За съжаление и сега тази тенденция е същата и се задълбочава все повече. Мярката делегирани бюджети отхвърли отговорността от държавата за финансиране и я стовари на главите на директорите на учебни заведения.
Сега, до края на 2013 година, делегираните бюджети имат крещяща нужда от увеличение на единния разходен стандарт с 20%, а в новия бюджет от поне 5% от БВП и сериозно преосмисляне в преразпределянето на оскъдните средства между всички учебни заведения. Ако това продължи да се отлага, то тази философия на финансиране ще рухне.
Синдикат „Образование“ не открива в политическите платформи как ще се променя управлението на образованието и какъв ще бъде статутът на училищния директор?! Всички в България знаят, че назначението на директори на учебни заведения е пределно политизирано и безкрайно отдалечено от правила, публичност и обективност. Управленците в системата се избират с почти никакъв опит в управлението . Често те се „назначават“ по неписани правила, за да бъдат „удобни“ на Кмета или податливи на политически влияния за много дълго време. Обучението на бъдещи директори, тяхното предкариерно развитие, ясни изисквания за длъжността и мандатност при назначението на директора са акценти, които са неудобни и ги нямаше и в последния проектозакон за училищното образование. Сега синдикатът пита всички политически партии какво мислят за директорите на учебни заведения?
Синдикат „Образование“ напомни на политическите партии за системата на предучилищното образование, чиито постижения и традиции са повод за гордост на България пред Европа. Нашето предучилищно образование е част от средното образование и подготвянето на децата на тази възраст е гаранция за резултати в следващите етапи. Но над тези хубави български традиции виси „Дамоклевият меч“ на недофинансиране и размити финансови отговорности между община и държава, безотговорност на някои кметове и администрации, групи от по 35 деца и учители, поставени да работят при нечовешки и псевдопедагогически условия. В резултат на което много от финансовите и трудови закони и договорености са препоръчителни за тази част от образователната система.
Затова нашият синдикат би искал да чуе от политическите партии кога ще се случи преминаването към делегирани бюджети на детските градини, кога ще се определи необходимият размер на единен разходен стандарт за дете. Освен това очакваме да чуем и видим категорично изясняване на финансовия размер на издръжката от общинските бюджети към детските градини, която никога не е ясна, обикновено е недостатъчна и пълна с безброй условия.
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ през следващите дни ще продължи да поставя ключовите за българското образование въпроси, като ще се надява българското общество да получи отговорите за отрасъл „Образование“, който е приоритетен в Европа“, заключава Юлиян Петров.

7 май, 2013 11:20 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+