Нощта на музеите – хубава работа, ама българска - Академика

az_pasport „Хубава работа, ама българска” е казал народът. Макар и не много ласкава, тази сентенция описва прекрасно съчетанието между добро намерение и лошо изпълнение в български условия. За жалост това се случи в деветото българско издание на „Европейска нощ на музеите и галериите” в София.

Ето как дойде разочарованието при мен. След края на работния съботен ден реших да уплътня вечерта с нещо приятно и полезно. Досега не се бях включвала в издания на инициативата. Подсъзнателно ме отблъскваше евентуалната блъсканица и суматоха по галериите в ранните часове на нощта, което би ми попречило да се насладя на изживяването. Но в този ден реших, че има някои галерии в София, които не съм посещавала, и това би бил добър повод да наваксам.

Всичко започна добре. Вече се свечеряваше, предстоеше топла и уханна нощ, която по мое мнение, щеше идеално да се впише в европейското събитие, въвлякло и София. Разходката ми започна през Моста на влюбените в НДК, където имаше фотоизложба „София и другите европейски столици”. Приятно се изненадах, че ми подариха брошура с карта на София, където бяха отбелязани музеите, което безсъмнено щеше да ме улесни в обиколката. В същото време имаше и място за печат от всеки музей или галерия, което беше сполучлива отпратка към книжката с печати на „100-те национални туристически обекта”. Сложиха ми печат от въпросната изложба, но всъщност аз не я разгледах, защото прожекторите над фотосите не бяха включени. Реших да я разгледам на връщане от разходката с надеждата, че по-късно ще пуснат светлините. В тъмнината можах да различа интересни пейзажи от Париж, Лондон и Прага, но останали в сянка.

Втората спирка беше Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, сгушен в малката горичка и интересно осветен, което придаваше някакво вълшебство на атмосферата. Вътре имаше подбрани репортажни снимки, които разгледах с интерес, въпреки някои гръмогласни индивиди наоколо, явно нестъпвали в галерия, ако може да се съди по реакциите им. След това се насочих към музея „Земята и хората”, един от любимите ми още от детинство, поради слабостта ми към кристали, минерали и ахати. Тук експозициите прекрасно се допълваха от лауреати от Международния конкурс „Музиката и земята”, като музеят се беше превърнал и в своеобразна концертна зала. За жалост беше доста задушно, поради струпването на хора и липсата на проветрение, но макар и некомфортно, посещението беше полезно.

След този музей се върнах устремено към Моста на влюбени като предвкусвах изложбата, оставена за десерт. Макар че минаваше 22.00 часа, нито един от прожекторите не беше пуснат, което обричаше фотосите на тъмнина и игнориране от посетителите. Макар че изложбата ще е открита до края на май, това че не беше на разположение именно в Нощта на музеите и галериите, развали хубавия ефект.

По мое скромно мнение, по-специалната нощ в културния живот на столицата, едва започваше. Затова реших да се разходя до центъра, където бяха съсредоточени повече от инициативите. Бях прочела, че ориентировъчно музеите и галериите ще са отворени поне до полунощ. Отбих се първо в Етнографския музей, защото там бяха обявили коректно в програмата, че ще работят до полунощ.

Следващата ми спирка беше Градската галерия – по мои предварителни впечатления, мястото щеше да е кулминация на вечерта. Още нямаше полунощ, а вратите бяха затворени за влизане и се изчакваше да излязат последните посетители. Това предизвика справедливо негодувание на повечето хора, защото в програмата, която ми бяха дали (официалната) ясно пишеше, че галерията ще работи до 01.00. На въпроса ми към галериста защо се затваря в полунощ, тя отговори сърдито: „Никой не е синхронизирал програмата с нас!”. Това предизвика искреното ми възмущение как може от 50 спонсора, медийни партньори и организатори (показани на гърба на брошурата), включващи Френския институт, Столична община и Министерство на културата, никой да не е синхронизирал въпросната брошура. Зоната около Народния театър беше препълнена с хора, доста от които искаха да съчетаят приятната вечер с разглеждане на музеи. Дори и да е имало проблем с брошурата, не можах да разбера какво пречи представителите на СГХГ да направят компромис и да пуснат хората до 01.00 часа, което несъмнено щеше да остави у повечето тях едни далеч по-приятни чувства.

Последният ми опит беше в Националния археологически музей, за да видя възстановка на Сердика. Там буквално ми хлопнаха вратата под носа, сякаш, за да видя по-добре надписа, че работят до 23.30. Интересно, но на сайта на въпросния музей нямаше информация докога ще е отворен. Това отново предизвиква разочарование и посърнали лица у събралите се посетители, настроена за една „нощ” на музеите.

Запътих се за утешение към импровизираната пражка улица „Старопрамен”, където имаше и разяснения за производството на бира. За жалост търпението ми не издържа да изчакам опашката, за да си купя бира. Въпреки всичко вечерта завърши с приятна компания в парка, който никой не можеше да ти затвори под носа.

В заключение ще кажа, че подкрепям напълно инициативата „Нощта на музеите”, която помага за „погъделичкване” на любопитството към малките и големи културни институции в столицата. Но много по-ефектно щеше да е музеите да са отворени от рано вечерта до късно през нощта, което без съмнение ще подсили ефекта на тайнственост и магия. Но дори и да е в този формат, нека се обърне внимание на важите детайлите като работно време, осветление и информираност, защото иначе може тъжно да въздъхнем „Хубава работа, ама българска!”.

Косара Белниколова
Фотограф http://www.blindspot.bg