Проф. Боньо Лунгов: След НАТФИЗ актьорът се оформя от режисьора, директора и театъра

23 май, 2013 11:44 | Гост | Няма коментари

Проф. Боньо Лунгов е роден в София на 21 май 1953 г. Завършил е куклено и актьорско майсторство, а след това следва режисура. Първоначално работи като актьор в Пловдив и София. Работил е в много театри в страната и в чужбина. Ръководи курсове, свързани с кукления театър. Бил е режисьор на постановки в Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Германия, Франция. Носител на награди за режисура. В момента е преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с проф. Лунгов минути преди церемонията по дипломиране на неговите ученици в НАТФИЗ.

– Проф. Лунгов, за кой път изпращате студенти?

– Вече са десети випуск.

– Има ли разлика преди и сега?

– Противник съм на приказките, че следващите, които идват, са много различни и не са добри. Няма такова нещо. Винаги си има хора за тази професия и такива, за които после се разбира, че не са за нея.

– Следите ли какво се случва с бившите ви ученици? Помните ли ги?

– Абсолютно всички. Вчера имах рожден ден и ми се обадиха от първия до последния випуск – всички. Те не са чак толкова много, но никой не ме забрави. Това е много приятно.

– Кои са по-известните имена?

– В момента всички работят по-активно, което всъщност ме интересува. Не съм привърженик на някои от нещата, които правят, но няма значение. Мнозина са водещи артисти в театрите и това много ме радва. Много повече следя тези, които са в театрите – те наистина са отдадени на професията и са хора, които се развиват страшно добре. Това ме радва, разбира се. Един от известните ми ученици е Иван Христов от „Сблъсък”, Елена Русалиева, Александър Кадиев… Станимир Гъмов добре се развива. Много са тези, които успяха.

– Във време на криза с какви чувства изпращате вашите последни студенти?

– Мисля, че ще намерят своя шанс. Особено онези, за които знам, че имат характера на артиста и характера за тази професия. То се видя и по разпределението – почти всички са по театрите, малко останаха неразпределени. Хората, за които наистина мисля, че ще се развиват добре, отиват в много силни трупи. За нас това е важно – да се развиват от тук нататък и да им се помага, където може. А аз го правя, когато имам възможност. Нашата работа после се продължава от режисьора, от добрия директор, от театъра с добра театрална политика.

– Театърът много дръпна през последните години. Това мотивира ли желаещите да учат при вас?

– Театърът винаги има своите приливи и отливи. Има години, в които беше проблем да се напълни една театрална зала. Това бяха най-кошмарните времена за нас. Но цялата държава беше такава. Никой обаче не се отказва да кандидатства в НАТФИЗ слава, Богу. Затова казвам, че хората, които са родени за тази професия – имат амбицията и таланта, по един или друг начин попадат в нея. Има и случайно попаднали хора и от тях нищо не става – но навсякъде е така.

– Утре е 24 май. С какви чувства го посрещате?

– Винаги се вълнувам на тази дата. Вчера обаче много се възмутих от това, че моят най-голям внук (аз имам петима внуци) ми каза: „Дядо, ами те ни казаха, ако искаме да отидем в училище.” Поне до училището трябва да се отиде. Аз съм противник на чествания като манифестации, но в самото училище трябва да се празнува. Това е важно и не трябва да се пренебрегва с лека ръка, както се прави напоследък.

Интервю на Яна ИВАНОВА