Проф. Георги Карасимеонов: Ще ни управлява временна коалиция на временния интерес

Проф. дфн Георги Карасимеонов е шеф на катедра „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на Института за политически и правни изследвания.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с него на форум „Политически дебати”, организиран от фондация „Фридрих Еберт”. Един от лекторите по темата на дискусията „България след изборите”заедно с проф. Петър-Емил Митев и доц. Огнян Минчев беше проф. Карасимеонов.

– До какво ще доведе според вас конфронтацията в 42-рото Народно събрание? Тотално ли ще се дискредитират политическите партии?

– Процесът на дискредитиране на партиите продължава отдавна, не е налице само в сегашния парламент. Когато се нарушава мярата между съгласието и противопоставянето – един от основните фактори за стабилността в демократичните държави, особено при либералните демокрации, тогава се подкопават основите и на самата демокрация. Важно е по възлови проблеми в развитието на дадена страна – особено когато става дума за кризисна ситуация, да се намери съгласие между основните фактори в политиката. Но тук така са скъсани мостовете, конфронтацията е толкова свирепа, че виждате, че не може да се случи естественото, което се очакваше от парламентарно представените сили – да се направи една голяма коалиция.

– За себе си или за националните интереси мислят партиите в тази ситуация?

– За съжаление всички партии под някаква форма са клиентелистки партии. Те не виреят в една естествена демократична среда, а виреят от импулсите, които идват от страна на клановете в икономическата система, свързана с прехода, и от специфичната клиентела на отделните партии – било тя чиновническа или от друг тип. Те не живеят в естествена среда, където да е важен техният контакт и свързването им с интереса на гражданското общество. Реално интересът на гражданското общество по време на целия преход се проявява по време на протестните изблици. Не става дума за постоянни протести, а изблици, при които партиите започват да се съобразяват с народа си, но това е временно състояние.

– Има ли „Атака” потенциал да е конструктивен партньор?

– Начинът, по който е изградена около един подобен лидер, и цялата платформа на „Атака”, свързана с един краен национализъм и един краен ляв популизъм, не ми дават основания да смятам, че с нея могат да се върши сериозно сътрудничество. Сидеров като останалите политически лидери обаче няма да бърза с нови избори, защото няма пари – всичко е похарчено досега. От друга страна, „Атака” не би могла да повтори уникалното място, което заема в 42-рото Народно събрание. При по-ниска активност в следващия парламент може да има и друга националистическа формация.

– Можем ли да очакваме роене в парламентарната група на ГЕРБ, след като Борисов вече не държи моркова на властта пред депутатите си?

– Да, има вероятност в два случая. Първият, ако все повече се засили натискът на прокуратурата и съдебната система срещу ГЕРБ и се стигне до конкретни мерки. И второ, ако клиентелисткият модел не може да се подхранва от самата партия. Тогава не е изключено да има противопоставяне в партията на Борисов.

– Вещаете стабилна нестабилност и „изненади” от Народното събрание. Кой сега е стабилният фактор в държавата – президентът, прокуратурата?

– Стабилността в момента е в общия интерес на трите партии, обединени преди всичко от неприязънта към ГЕРБ и от това, че им трябва време да реализират своите собствени интереси и интересите на своята клиентела. Това води до удобното състояние в момента да могат да създадат някаква псевдокоалиция или временна коалиция на временния интерес.

Интервю на Яна ИВАНОВА