И аз съм българче

 И аз съм българче!

Макар, че

в Мадрид родих се и живея,

а баба, щом ме гушне, плаче,

защото виждаме се с нея

веднъж в годината, през август,

със внуците на шест етажа-

от Солун, Рим, Мадрид, Чикаго,

от Сидни има в блока даже…

Бледнеят всички карнавали

пред тази наша пъстреница.

Но дядото на Джон с кавала

щом почне в двора ръченица,

подскачаме край него лудо,

душата знае ритъм, стъпки.

И всяко лято става чудо,

и все ни сбира тази тръпка.

Българийо! Недей да плачеш

за внучето на твойто племе!

И аз съм българче!

Макар, че

родих се във разделно време.