Космонавтът Александров: Децата днес искат да са мутра, пожарникар и полицай

Ген. Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“. Мисията му продължава от 7 до 17 юни 1988 г. Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Доктор на техническите науки е. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. При полета на Иванов поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6. През юни 1988 г. Александров става вторият българин, излетял в Космоса.

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с него в БАН по време на тържественото честване на 25-годишнината от полета му.

– Ген. Александров, вие сте българинът, осъществил успешен космически полет с пълноценна космическа програма. Каква беше тази програма?

– В основа на полета беше научната програма „Шипка”, която включва 9 прибора, предназначени за изпълнението на определени експерименти в 4 направления: космическа физика и астрофизика, космическа медицина и биология, технологии. За първи път в историята на съветската космонавтика се качваха 9 прибора – с тях изпълнихме 56 научни експеримента. Уникалното беше, че те бяха автоматизирани, което позволяваше да се прави експресен анализ в реално време, така че някои експерименти можеха да се повторят и потретят, докато се получеха параметри до разчетените от учените. Това позволи за 10 дни да се изпълнят толкова много експеримента. Другите бивши соцстрани по програмата „Интеркосмос” – Унгария, Полша, Румъния, Виетнам, изпълняваха по десетина експеримента. Това превърна България по онова време в една от водещите космически страни – бяхме 6-а космическа страна в света. Жалкото е, че сега държавата не отделя внимание за развитието на тази наука. Прекалено малко средства и възможности се предлагат. За малки страни като България това е шансът и перспективата да стоим на високо технологично равнище. Имахме шанса да работим заедно със страни като Франция, Германия, САЩ, Русия и да се чувстваме равноправни членове на това космическо съобщество. Апаратурата ни работи до унищожаването на станция „Мир”. Някои от прибоите и експериментите продължават да стоят и да действат на международната космическа станция – като дозиметъра „Люлин”. Нашите учени действително положиха основите на една стабилна и практическа основа, създавайки уникални прибори. Много от тези прибори намериха място в реалния, наземен живот на хората. Това е особено важно – научните открития и апаратура да се внедряват в промишлеността и стопанството, за да носят приходи за развитието на страната. Гордея се, че имах възможността, че можах да изпълня задачите си в Космоса.

– Какъв е днешния ви ден? Има ли за какво да съжалявате?

– Съжалявам, че двамата с дубльора ми Красимир Стоянов не ни използват по”предназначение”, както се казва. Попаднахме в този период на преустройство. Тези, които управляваха България, мислеха повече как да рушат и унищожат икономиката, отколкото за просперитета на страната в онези области, в които тя беше на ниво.

– Актуален ли е въпросът за трети космонавт?

– Как може да е, след като, когато аз излетях в Космоса бяхме на 6-о място по БВП в икономиката и на 13-о в селското стопанство. Когато си върнем тези места, може би ще имаме пак космонавт.

– Какво представлява подготовката за полета?

– Подготовката е около 10 вида. Космическа – предназначена да се изучава движението на небесните тела, динамиката на полета. Планетарна – изучаване на съзвездията – по част от звездите да можеш да правиш ориентация на космическия кораб, ако имаш проблем с двигателите. Летателната – летим със свръхзвукови самолети с цел стиковка на кораба със станцията (на място на прицела за бойните самолети имаше прибор за стиковане на космически кораб с орбитална станция). Парашутна – отработва се управление на движението на тялото при свободно падане при закъснение с падането на парашута. Следва полет в безтегловност на специално конструирани самолети, които летят по парабола. В такава ситуация се отработва обличане и събличане на скафандър, придвижване от едно място на друго, пренасяне на товари – в космоса няма тегло има маса. Подготвяме се и за оцеляване при екстремални условия – в тайгата, планините, океана и в пустинята. Аз имах щастието да тренирам през зимата в тайгата и една в океана. Това действително е доста тежко изпитание. Всяка една тренировка е свързана с времето на полета и приземяването или приводняване. Следват тренировки при центрофуги, където се отработват етапите за излитане и кацане на космическия кораб. Тренировка за претоварване на организма, вестибуларна тренировка, която засилва устойчивостта към безтегловността. Обща физическа подготовка с многостранни възможности за трениране на човешкия организъм. За онези, които излизат в открития Космос, има и тренировка в хидробасейн.

– Какво е първото усещане „горе”?

– Еуфория. Когато се отворят обтекателите, гледката е неописуема. Трудно е да се опише. Ние снимахме – с фото и видео, но кадрите не можаха да пресъздадат видяното. Цветовете за очите ми технологично не бяха онези от снимките. След еуфорията идва тежкият момент за преодоляване на безтегловността. Навремето се е смятало, че това е едва ли не райско състояние. Летиш в пространството – това е наистина голямо удоволствие. Безтегловността е жесток фактор. Човек е създаден да живее в условия на гравитация. Веднъж попадайки в безтегловност, той започва борба за оцеляване. Започва да изхвърля водата от организма – а ние сме 70% вода. Изхвърляйки я, обезводняването води до смърт.

– Какво мислите за еднопосочния полет, който се готви до Марс?

– Има всякакви идиоти. Това е самоубийство пред погледа на милиони хора. Дори не може да се сравни с продажбата на парцели на Луната – аз имам такъв (смее се). Тук става дума за чиста авантюра .

– Космическите технологии се развиват, но все пак, ако днес се качите на кораб, можете ли да го управлявате?

– Пилотирането на всички кораби е еднакво, оборудването е различно. Всеки нов полет е свързан с определена подготовка.

– С какво се занимавате сега?

– Пенсионер съм от 1991 г.

– Не се ли срещате с деца – вие сте представител на една твърде рядка професия?

– Дано и държавниците мислеха така.

– Едно време всяко трето дете искаше да стане космонавт!

– Да, ама сега знаете ли какви искат да станат, като пораснат? Мутра, пожарникар и полицай. Това са трите основни професии, за които мечтаят децата ни.

Интервю на Яна ИВАНОВА