Милена Иванова: Учителят и четенето - ключ към грамотността - Академика

Резултатите от матурата по български език и литература показаха, че зрелостниците срещат трудности при създаването на текст. Повечето от тях не умеят да изразяват теза и съответно да я защитят. Това се превърна в тенденция през последните няколко години. Причините са няколко.

На първо място това се дължи на факта, че умението да се създава текст не е изградено последователно и целенасочено през годините. Знаете, че когато децата са съвсем малки, те се учат да пишат най-напред писмо или покана. Във втори или трети клас вече се ориентират към други жанрове – започват да се учат да съставят текстове, да отговарят на въпроси. След това се учат да пишат преразказ и съчинение-разсъждение. Ако в един момент обаче учениците отказват да четат, то те няма да разполагат с богат лексикален запас. Това е и сред причините да не умеят да разчитат правилно текстове. От една страна, нагласата да не четат, а, от друга – пропуските в образованието, които не са запълнени навреме, създават предпоставки за проблемите, с които се сблъскваме сега. Също така е проблем, че голяма част от децата не смятат за необходимо да градят уменията си по български език, тъй като им е роден. Това оказва влияние върху езиковата им култура след това. Затова според мен факторът, който може да помогне нещата да се подобрят поне малко, е ролята на учителя. Миналата година направихме проучване в училищата в страната. Оказа се, че в случаите, когато децата имат проблем и експертът и учителят работят целенасочено за повишаване на информираността на учениците, в попълването на пропуските през годините, във формирането на умения, има резултат. Ще дам конкретен пример. Когато миналата година въведохме нови задачи, учениците, които бяха получили максимален брой точки на въпросите със свободен отговор, бяха само 7. Тази година са 58. Тестът не е по-лесен, но показва, че тези ученици са работили целенасочено за справяне с конкретния изпитен материал.През последните години младите хора прекарват голяма част от времето си в интернет, в социалните мрежи и четат все по-малко книги. Това оказва голямо влияние върху неспособността им да се изразяват, да разпознават самите произведения. Нищо не оправдава зрелостниците, че много малък процент от тях са отговорили на въпроса за разпознаване на героите от „Тютюн” на Димитър Димов. Това означава, че не са чели произведението. Също така би трябвало да разпознаят и Славейков по стила на писане. За мен е недопустимо да се случи това в училище и децата да не разпознават текстове.

Има няколко етапа за преодоляване на неграмотността. Първият е свързан с детската градина. Голяма роля тук играят както учителите, така и семейството. Затова е важно самите родители да четат книги на децата си още докато са малки. Така те се привързват към книгите и четенето се превръща в необходимост. Малчуганите започват да изпитват нужда да останат насаме с книгата, защото тя им дава изживяване, което никой друг не може да им даде. Но тези навици се възпитават от най-ранна възраст в семейството. Учителите също трябва да правят това и могат да четат книги и да обсъждат текстове с учениците си например в часа на класа. По този начин подрастващите се научават да разсъждават, да се мотивират, да имат отношение към текста, да водят диалог, да уважават мнението на другите.

Публикувано във в. „Монитор“. Авторът е експерт по български език и литература в МОН